Анкетьорите се извиняват ако уцелят неподходящо време |
Болезненият за Хасково въпрос ще бъде задаван в мащабна анкета на Териториалното статистическо бюро, която продължава от 20-ти октомври до 28-ми ноември. Ще бъдат интервюирани 670 домакинства от областта, половината от които от Хасково. Тук е едно от местата, където се отнасят с най-голямо пренебрежение към китапа от ВУЗ под претекста, че "висшите" дипломи не струват. Обикновено тези съждения принадлежат на хора, които не са включили висшето в инвестициите за своето бъдеще. После някои от тях се пресещат, че дипломата им трябва и се оръсват допълнитело за да ги извадят скоропостижно за 1-2 години. В резултат се нарояват бакалаври и магистри по внушително звучащите Маркетинг и финанси, Пъблик рилейшън, Публична администрация, Международни икономически отношение и прочие дипломи издадени от Харманлийския свободен университет/името е избрано случайно б.а/ до престижни университети като Пловдивския. Понякога там пък не се сещат да са имали някога подобни студенти, но това става само при разравяне в темата.
Въпросите на териториалната статистика всъщност целят както образователния статус на хасковлията, така и да откроят колко от местните люде между 18 и 34 години са получили образованието си в чужбина. Затова в кратичкия въпросник има и съпътстващи питания в кой чуждестранен ВУЗ са учили, по коя програма са отишли там, колко време са следвали, как са финансирали обучението си и т.н. Реализацията от висшето пък се проследява с не по-малко болезнения въпрос къде работи лицето, защото в региона с една от най-високите безработици в страната, често пъти отговора е „никъде“. Дори да става дума за спечелена с честна изпитна пот диплома.
Любопитството по отношение следването в чужбина, пък е с цел сверяване часовниците с Европа. Оказа се, че по изискване на ЕС, до 2020-та година поне 20 % от младите европейци трябвало да са образовани навън. Вероятно заради нуждата от унифицирано квалифицирани кадри, които могат да работят във всички страни, защото публична тайна е че дипломите на някои държави не се признават в чужбина. Процентът едва ли ще бъде спазван за Великобритания, понеже надали някой може да накара англичанин да смени Оксфорд и Кембридж с Харманлийския Свободен например.
Анкетата е втора по реда си в региона, след като пак от 20-ти октомври стартира и друга такава на здравна тематика. Тя е много по обстойна и също задава болезнени въпроси от рода на „от какво боледуват хасковлии“, „къде се лекуват“, „Какъв е здравно-осигурителния им статус, „Доволни ли са от лекарите“ и прочие. Тя обаче ще продължи до края на декември, като се очаква не по-малко интересните резултати да бъдат обобщени едва следващата година.
В анкетната извадка попадат 23 населени места от региона, като освен Хасково в тях влизат и градовете Димитровград, Харманли, Свиленград, Меричлери, Симеоновград, Тополовград и Любимец, както и 15 села – Боян Ботево, Войводово, Въгларово, Върбово, Големанци, Гълъбец, Зимовина, Караманци, Капитан Андреево, Крепост, Малък извор, Свирково, Узунджово, Хлябово и Черногорово.
Изследването на образователната мобилност ще се осъществи от анкетьори на Статистическо бюро, които при посещенията си в домакинствата ще се легитимират със служебни карти. Питащите се извиняват предварително ако питаните не намират часа за посещение за много подходящ, но по необходимост той трябва да е в извън работно време или в събота и неделя.
Г.Христов