Ножове, стрели, както и две прекрасно запазени шпори са част от находките на тазгодишния археологически сезон на крепостта „Лютица“, които свидетелстват за бурните събития от края на ХІІ и началото на ХІІІ век в местността.

Едната от намерените от екипа, воден от доц. д-р Бони Петрунова шпора е особено красива. Тя е от от бронз и е с украса.

Елементи от средновековните облекла, предимно катарами и апликации между които са също сред богатата колекция от артефакти, които тази година учените събраха от мястото на средновековната крепост. Общият им брой е над 180, като най-голям е процента на откритите монети.

Находките са дадени в лабораторията на НАИМ - БАН за почистване и реставрация. След реставрацията на монетите те ще бъдат идентифицирани от доц. Константин Дочев, завеждащ филиала на археологическия институт във Велико Търново.

„Лютица” е една от най-добре запазените крепости по българските земи. Тя е с датировка IV-VI в.

Известна е и като „Мраморния град” е и обявена за археологически паметник на културата. Каменните стени на Средновековната крепост са на места достигат до 10 м. височина, а дължината им е около 600 м. Площта, която стената огражда е 14 000 кв. м. В древността „Лютица” е имала 12 триетажни кули, 9 от тях са запазени изцяло и днес като красива гледка за туристите.

Интересен е обаче и градежът на кулите, защото всяко от тях е на върха си с бойна площадка със зъбери.

Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, смятат изследователите, тези на северните пък вероятно са служили за водохранилища.

Според историците градът-крепост е бил разрушен при завладяването на Балканите от османлиите, през 1362 година. Изследователите предполагат, че въпреки многобройните разрушения на крепостта, в сегашния си вид „Лютица” е построена през XII-XIII в., по времето на цар Калоян.

Не по-малко любопитна от крепостните стени е и вътрешността на калето.

През сезоните на археологическите разкопки, които започнаха през 2002 година, са открити още вътрешна крепост, жилищна кула, некропол, няколко гробове, кладенец, както и останки от канализационна система.

В района на „Лютица” са разкрити и основите на две древни църкви, датиращи най-вероятно от X и XV в.

Намерени и много накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли, както и изключително интересни керамични съдове, коет опоказва, че крепостта-град е била не само средище за живот, а е поставил основите и за развитието на изкуството и културата. Затова и археолозите сочат калето край Иавйловград като като един от бисерите на средновековната българска цивилизация в южните ни земи.

В помощ на археолозите този сезон се включиха и много помощници от местния квартал Лъджа. Като благодарност за работата им д-р Петрунова, която е и зам.- директор на НАИМ при БАН връчи на всеки един сертификат.След почистването и анализа на новооткритите материали, заедно с данните от предходните археологически сезони, Бони Петрунова планира да събере всичко в книга за крепостта ``Лютица``.

снимка:Община Ивайловград