Нашата болница може да се справи с всички заразни заболявания, но и липсва електронен микроскоп за да диагностицира ебола

Шансовете вирусът на Ебола да попадне в България или в Хасково са малки, просто защото вирусът убива твърде бързо за пътя от Западна Африка до тук. Инкубационният период на болестта е от 2 до 21 дни, средно по 10 и за дългия път от Либерия и Сиера Леоне до тук, болестта убива или е проявена в такава степен, че не може да остане скрита.

Това смята началникът на хасковската микробиологична лаборатория д-р Лиляна Узунова, която първа трябва да изследва и оцени пробата на пациент със съмнение за остро заразно заболяване. Готовността на нашите болници да посрещнат убийствената зараза от юг бе афиширана от служебния здравен министър като много добра, което не е съвсем така. Хасковската болница наистина има пълна готовност и изграден алгоритъм за посрещане на заразна вълна, но точно с ебола не можем да се оправим както и цяла България. На първо място, местната микробиология/ и 99.9% от лабораториите в страната/ нямат електронен микроскоп, а гадинката не се вижда на обикновен. В цяла България има само 3 /три/ такива устройства - в София. Затова пробите от съмнителните пациенти се изпращат към Националния център за заразни и паразитни заболявания, където да потвърдят заразата. Въпросът е какво се прави до тогава, понеже еболата е по-заразна от грипа, със 100 % контагиозен индекс, и по смъртоносна от чума- с 70-80 % смъртност.
„Главното е изолацията. Пациентите са напълно изолирани в отделни стаи, персоналът влиза при тях само със защитни облекла, описва начина д-р Узунова. За транспортиране и дума не може да става. Нито има линейка, нито, както се оказа, специално изолирана носилка - заградена от всички страни с кислородно обезпечаване. Щяло Военно-медицинската академия да заръчва в чужбина една, която, забележете, ще е първата за България.

Това не се приема толкова драматично от лекарите, понеже при остри заразни заболявания процесът е един и същ-изолация и няма защо болните да се транспортират на едно място. Специално за еболата изолацията е всичко, понеже заболяването се предава от всякакъв контакт-чрез слюнка, пот и всякакви други секрети, дори при среща на епидермис с епидермис-тоест напълно обикновено докосване.

„Слава богу, ама наистина слава богу, че това не се предава като грипа-по въздушно капков път. Но наистина, контакт с болен гарантира зараза“, предупреди микробиолога. Нейната работа при появата за на заразен е да вземе серологична проба, да направи тест от типа Илайджа, и при съмнителен резултат да го насочи към София. Узунова хич и не е тръгнала да се притеснява ако се появи положителен резултат, сиреч Ебола в Хасково. За нея далеч по-страшно/ и по-често/ явление е нарасналите случаи на МRSA - Стафилококови инфекции, резистентни на метицилин. Такива, които не се повлиява от никакви познати антибиотици и безнаказано косят жертвите си. Там лекарите наистина нищо не могат да направят. Що се отнася до Ебола, нейната клинична картина е много подобна на нещо с което тук в Хасково се свикнали-Кримска хеморагична треска. Крайният стадий и на двете заболявания са масирани хеморагии/кръвоизливи/ от всички телесни отвори, в това число и пори, които водят до смърт. Специално при еболата има и опадване на ноктите, косата и прочие гадории, но началото на заболяването започва като най-тривиален грип-болки в гърдите и мускулите, зачервено гърло, отпадналост и температура. Най-зловещото/и любимо за писателите на трилъри/ е, че за този вирус няма открита ваксина нито лечение, макар че се знае от 1976-та година. Открит е от професор Петер Пио и оттогава периодически избухват, главно в Африка, епидимични взривове с много човешки жертви, което подхранва слуховете за изтървано биологично оръжие. Към момента цялата СЗО с всичките й научни подразделения още е безпомощна срещу заразата. Лекарите дори се шегуват, че малцината оцелели от Ебола сигурно вече са милионери-толкова неистови са усилията за откриване на антитела и изолиране на култура, от която да се направи ваксина. Засега просто оцелелите са твърде малко и надеждата за спасението остава в познатите от близо 40 години цифри 2/21.

Г.Христов

Според д-р Узунова единственото което може да се направи в Хасково е да се вземе серумна проба

Късметът е че гадинката има къс инкубационен период и не може да живее във външна среда