"Катастрофални последици" очакват българските въоръжени сили, ако не се освободят скоро от зависимостта си от старо руско въоръжение и поддръжката му.
Това заявява в интервю за Би Би Си служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов, който вече предизвика напрежение в Москва, след като заяви, че руските изтребители ще бъдат заменени със западни.

България, като член на ЕС и НАТО със силни традиционни връзки с Русия, се налага да поддържа деликатен баланс между Изтока и Запада, отбелязва Би Би Си, цитирана от БТА.

По думите на Шаламанов това, че се разчита на остаряла техника от съветско време, за която все още са нужни резервни части и поддръжка от Русия, е резултат от 10-15 години на лошо управление на българските въоръжени сили.

В резултат от това, в условията на сегашната конфронтация на НАТО с Русия заради ролята й в конфликта в Украйна, България е принудена да разчита на съседите си Гърция и Румъния за охраната на собствените си черноморски граници.

"Критичният сектор е най-вече противовъздушната отбрана, тъй като като всички радари, ракетни комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в Съветския съюз, а поддръжката, особено на изтребителите, зависи до голяма степен от модернизирането на двигателите и друго оборудване в Русия", продължава Шаламанов.

Той се спира по-конкретно на застаряващия български флот от изтребители МиГ-29.

България в момента отделя само 1,3% от годишния си бюджет за отбрана, при поставена цел от НАТО най-малко 2%, посочва Би Би Си.

Говорейки за "силната уязвимост" на България заради конфликта в Украйна, министърът същевременно отбелязва, че ситуацията, пред която са изправени сухопътните й сили, "не е толкова драматична", тъй като нейната военна индустрия до голяма степен е в състояние да обслужва техниката й от съветско време като танковете Т-72.

Той обаче изразява безпокойство от проруските настроения в България. По думите му на изборите на 5 октомври няколко партии са дали по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото на подобряването на равнището на интеграция на страната в НАТО и ЕС.

"Това създава напрежение и недоразумения, включително във въоръжените сили", заявява служебният министър, цитиран от Би Би Си.

Други армии от бившия Варшавски пакт прибягнаха до разнообразни стратегии, за да прекратят зависимостта си от техниката от съветско време, отбелязва още Би Би Си. През 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът й за отбрана достигна 1,95% от БВП.

Унгария замени своите изтребители МиГ с Грипен през 2009 г.

След България, Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника - около 70% от супохътната техника на словашката армия и 90% от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава.

Преди дни напрежение между Москва и София предизвика изказването на Велизар Шаламанов, че "Националната програма България в НАТО и Европейската отбрана 2020" предвижда 9 проекта за модернизация на армията, включително смяна на руските изтребители.

В отговор руският вицепремиер Дмитрий Рогозин написа в Туитър: „Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия“.

Външният министър Даниел Митов отвърна официално, че България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни.

"НАТО – това действително е безотпадно производство", отговори този път Рогозин, отново в социалната мрежа.

Междувременно руският краен националист Владимир Жириновски нарече българския президент Росен Плевнелиев "негодник" и "обикновен лакей на ЦРУ" заради интервюто му за немския "Франкфуртер алгемайне цайтунг", в което казва, че Русия е националистическа и агресивна държава.