Крепостта „Кастра Рубра“ край село Изворово дари археолозите тази година с рядък медальон от типа „Змеевик“. Амулетът е характерен с изобразената от едната му страна медуза, от чиято глава излизат стилизирани змии. Датировката му е от XI век, според археолога проф. д-р Борис Борисов. Експертът по средновековна археология при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" работи по разкопките на калето и 4-декаровия терен по римския път "Виа Диагоналис" от 2007 година.

Подобен медальон излиза в тази част на България за първи път, което го прави много интересен за подреждането на историческите факти, коментира проф. Борисов.

Заради ограничените средства тази година археологът е работил на терен само месец. Въпреки това обаче работата му е възнаградена многократно. Находките само от тазгодишния археологически сезон са над 170. Повечето от тях са медни монети от ранновизантийския период от времето на император Анастасий (491-518 г) до Ираклий (610-641). Има и керамика, както византийска изработка, така и местна, разказа още археологът. Различни по големина токи от колани, оловен прешлен за вретено, глинени лампи и монети на император Юстин, пръстени, допълват събраните това лято артефакти.

Оловен печат от края на 8-ми или началото на 9-ти век обаче е сред най-цените екземпляри, намерени от проф. Борисов и асистентката му Галя. Според светилото на средновековната нумизматика и сфрагистика проф.д.и.н. Иван Йорданов печатът е така прецизно изработен, че най-вероятно с него се е скрепявала много важна кореспонденция.

Изводът му дава повод на професор Борисов да заключи, че вероятно в крепостта “Кастра Рубра” е имало важна административана сграда на висш византийски сановник.

Сред интересните открития на Борисов тази година, набелязани от него още при предишните разкопки през 2008 година, са жилищни сгради. Те са ранносредновековни жилища и са интересни с това, че градежът им е с българо-византийски характеристики. Някои от тях са с основи от камък и кирпичен градеж от едната страна, а от другата - с колове и плет, което е характерен български елемент. Това показва, че на мястото има по-ранно българско преселение от предполагаемия период според информацията от историческите извори. Българите са се заселили в тези земи още по времето на Крум, в началото на 9-ти век, с около половин век по-рано от предполаганото досега.

Името Кастра Рубра в превод от латински означава Червената крепост. Била е наричана така заради измазаните с червен хоросан фуги на крепостните стени. Намира се на около 400 м. от Виа Диагоналис – пътят, свързващ Европа с Мала Азия. Създадена е като крайпътна станция (мансио), служеща за смяна на конете на Римската държавна поща. По времето на ранната Византийска империя е селище с крепост и крайпътна станция. Крепостта е превземана два пъти, като последният завоевател е хан Крум.

М. Манолова

печатът на висшия сановник от Кастра РУбра