Политическа нестабилност в България продължава, след като предсрочните избори за трето правителство за по-малко от две години не успяха да дадат ясен резултат.
Това пише в днешния си брой британският в. "Гардиън", цитиран от БТА.
София е изправена пред перспективата за нова нестабилна правителствена коалиция, тъй като според първите прогнозни резултати в новия парламент влизат осем политически партии, отбелязва и американският в. "Ню Йорк таймс".
Бившият министър-председател десноцентрист Бойко Борисов излезе начело, но е далеч от необходимото му абсолютно мнозинство. Следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че десноцентристите са способни да формират коалиция, коментира френският в. "Либерасион".
Възможността за политическа безизходица нараства, тъй като Борисов изключи възможността за коалиция със социалистите или ДПС и бе уклончив и за сътрудничество с Реформаторския блок.
Въпреки това е малко вероятно ГЕРБ да намери политически съюзници сред малките партии - три националистически и една левоцентристка - които ще разполагат в парламента с шепа места, след като преодоляха бариерата от 4 процента, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Компромисът между многото партии ще бъде ключов, ако се състави правителство. Страната е изправена пред неотложни вътрешни и международни проблеми, като започнем от най-тежката банкова криза от близо две десетилетия и стигнем до няколко спорни точки между София и Европейската комисия, казват политически анализатори, цитирани от американския в. "Уолстрийт джърнъл".
Новото правителство трябва да даде тласък на икономическия растеж, да се справи с корупцията и организираната престъпност. То обаче се налага освен това да търси баланс във външните отношения на София.
От една страна, България се нуждае да запази традиционно силните си връзки с Русия - източник на газ, туристи и инвеститори. Но в същото време то трябва да се придържа към Брюксел, който заедно с Вашингтон иска България да отслаби връзките си с Москва заради украинската криза, отбелязва "Гардиън".
Руски медии също отразяват и коментират парламентарните избори в България. За "победа на опозицията" пише в. "Независимая газета". В междинните резултати "водят привържениците на ЕС", акцентира "Московский комсомолец".
Партията "Граждани за европейско развитие на България" начело с бившия премиер Бойко Борисов получава 33 на сто от гласовете и е далеч преди основния си конкурент БСП с 15 процента и ДПС с 14 на сто. Това означава, че за създаване на правителство ще трябва да бъде създадена коалиция. И много неща ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата "Атака", която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия. Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият "Патриотичен фронт", който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала.
"Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия", изтъква той и дава пример: "На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови".
Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избирателитой обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на "Южен поток". ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня "Московский комсомолец".
София е изправена пред перспективата за нова нестабилна правителствена коалиция, тъй като според първите прогнозни резултати в новия парламент влизат осем политически партии, отбелязва и американският в. "Ню Йорк таймс".
Бившият министър-председател десноцентрист Бойко Борисов излезе начело, но е далеч от необходимото му абсолютно мнозинство. Следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че десноцентристите са способни да формират коалиция, коментира френският в. "Либерасион".
Възможността за политическа безизходица нараства, тъй като Борисов изключи възможността за коалиция със социалистите или ДПС и бе уклончив и за сътрудничество с Реформаторския блок.
Въпреки това е малко вероятно ГЕРБ да намери политически съюзници сред малките партии - три националистически и една левоцентристка - които ще разполагат в парламента с шепа места, след като преодоляха бариерата от 4 процента, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Компромисът между многото партии ще бъде ключов, ако се състави правителство. Страната е изправена пред неотложни вътрешни и международни проблеми, като започнем от най-тежката банкова криза от близо две десетилетия и стигнем до няколко спорни точки между София и Европейската комисия, казват политически анализатори, цитирани от американския в. "Уолстрийт джърнъл".
Новото правителство трябва да даде тласък на икономическия растеж, да се справи с корупцията и организираната престъпност. То обаче се налага освен това да търси баланс във външните отношения на София.
От една страна, България се нуждае да запази традиционно силните си връзки с Русия - източник на газ, туристи и инвеститори. Но в същото време то трябва да се придържа към Брюксел, който заедно с Вашингтон иска България да отслаби връзките си с Москва заради украинската криза, отбелязва "Гардиън".
Руски медии също отразяват и коментират парламентарните избори в България. За "победа на опозицията" пише в. "Независимая газета". В междинните резултати "водят привържениците на ЕС", акцентира "Московский комсомолец".
Партията "Граждани за европейско развитие на България" начело с бившия премиер Бойко Борисов получава 33 на сто от гласовете и е далеч преди основния си конкурент БСП с 15 процента и ДПС с 14 на сто. Това означава, че за създаване на правителство ще трябва да бъде създадена коалиция. И много неща ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата "Атака", която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия. Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият "Патриотичен фронт", който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала.
"Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия", изтъква той и дава пример: "На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови".
Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избирателитой обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на "Южен поток". ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня "Московский комсомолец".
