Най-големият мюсюлмански празник, който празнуват турците в България и българите – мохамедани е Курбан байрам, наричан още коч байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Датата му е подвижна.

Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.

Денят преди Курбан байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите. Ако има наскоро починал човек, в този ден колят курбан, защото вярват, че той чака. Но според религиозните правила, на Арифе не бива да се прави курбан, защото той изпреварва курбана на ония, които са отишли на поклонение в Мека и там в самия ден на байрам курбана принасят жертва.

Курбан байрам започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах и тържествен намаз – байрам. Между тези две части ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в която се изтъква, че всяка молитва и поклонение трябва да се извършва с дълбока вяра в името на Аллах, а не лицемерно, само за показност, която могат да си позволят много заможни и богати люде, които имат възможност да отидат на поклонение в Мека, да принесат жертва не едно, а няколко животни, за да покажат не вярата си, а своето богато съществувание. При проповедта в джамията ходжата препоръчва на ония, които са купили животно за курбан, но не успяват да го заколят до акшам (вечерната молитва на третия ден), да дадат този курбан жив или да го заколят след това – да не ядат от него. След байрам намаз мъжете се прибират от джамията вкъщи, където най-старата жена вече е „къносала” жертвеното животно още преди изгрев слънце. Боядисаните места трябва да са тек – три, пет, седем или девет. Къносването е задължително, за да може животното да познае стопанина си на оня свят. В някои семейства позволяват на децата и юношите в къщата да окичат къносаната жертва с цветя и червени конци.

Заколването на курбана става на определено място, където кръвта не се гази, а се заравя дълбоко в земята, като преди това най-старата жена с кръст прави точка на детските чела и замазва прага на къщата и обора.
В Кърджалийско, където е най-компактно и многобройно мюсюлманското население, празникът се нарича Големият коч. Жертвените животни се купуват един месец по-рано, ако стопаните нямат свои стада. Обикновено се избира бял, виторог и вакъл, добре охранен овен, понякога и ялова овца. Тия, които купуват животното за курбана, никога не се пазарят за цената му – колкото поиска продавачът, толкова получава. Ако се пазарят, Алллах няма да признае пренесената в негово име жертва.

Курбан байрамът се предхожда от два подготвителни дни: акътма гюн и чуруек гюн, наречен още ариф гюн, когато се раздават мекици и катми. Началото на ритуалното време на празника започва в края на акътма гюн – първият от двата предходни дни и свършва на седмия ден по същото време.

На Арифе гюн се извършва къносването на овена. В някои селища правят това часове преди самото жертвоприношение. Същият празник Байрам курбан започва веднага след като приключи празничната молитва в джамията. Строго е забранено някой да поздрави с празника преди да е свършила молитвата. Мъжете, които са присъствали на байрам намаз, а той е задължителен за всички турци, отиват вкъщи и заколват приготвеното животно. Курбанът винаги се нарича т.е. посвещава се на главата на семейството. Ако има оброк за някой от синовете, тогава се коли второ животно, но след посветеното на бащата. Има случаи, когато курбанът е посветен на момче и се казва бекяр курбан.

Костите и вътрешностите на жертвеното животно се заравят в специално приготвена яма. Клането извършва човек, който знае специална молитва (текбил) и я произнася преди приношението. Ножът, с който ще се заколи курбана, се освещава предната вечер в джамията и с него могат да се заколят до двадесет животни на празника.

Мястото, където се извършва клането е недостъпно. В изкопаната яма (кою) се събира кръвта. С нея се лекуват циреи, от нея сипват в кюшетата на новопостроено, но още неосветено жилище. В малките селища приношението се извършва в двора на джамията и над една яма. Преди да заведат коча на определеното място, му дават да се напие с вода и му завързват очите с бяла кърпа. Той е къносан по главата, гърба и корема с широки ивици. Повалят го с глава, обърната към Къбле – Мека – Медина. Мъжете държат коча за да не трепери, защото ако трепери, човекът, на когото е обречен курбанът , е грешен и затова животното се измъчва. При разпределянето на месото, десният бъбрек се сварява или изпича и се дава на този, на когото е посветен курбанът. После се отрязват седем ребра от дясната предница и се изпращат в джамията за общ курбан. Останалата час разделят на седем части за раздаване. Курбанът трябва да се раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни семейства, независимо дали са мюсюлмани или християни, цигани или други етнически представители. В днешно време вече престанаха да раздават курбана, а го консервират за използване при друг случай, когато трябва да се прави курбан.

От главата и шкембето приготвят пача, а от месото заедно със зеленчуци правят капама. В нея слагат най-вече лук, моркови, скилидки чесън, ориз или картофи. Някъде готвят месото с булгур или счукани царевични зърна. Правят баница с дроб – джигер бидеси или долма бидеси. Алкохолът е строго забранен по каноните на Корана, обаче в днешно време българските турци почти не спазват забраната. Но ако на Курбан байрама някой рече да пие алкохол, той няма да яде от курбан-месото, а купуват друго месо, над което не е четена специална молитва и не е посветено на бащата или някой друг мъж от семейството.

Момичетата се събират и играят различни игри на песни и в съпровод на дайре. Младите мъже се състезават на един крак, играят с топка, някога правена от волски влакна, а днес най-често ритат футбол. Люлеят се на люлки, играят хора и се веселят.

В дните на Курбан байрама жените ходят на гробища и поставят паметни плочи на семейните гробове.

Курбан байрам алианите правят 70 дни след Рамазан байрам.

Седем дни по-късно къносват определените за жертвоприношение животни на челото и на гърба. На самия ден на Байрама мъжете стават рано и отиват в молитвения дом за празнична молитва. След като тя завърши, взимат решение – риза на бабата за курбана и тогава си отиват у дома и заколват животното. Доста често се случва да колят петел. Кожата на жертвеното отнасят в джема, а с месото му готвят яхния. Децата, момите и ергените обхождат къщите, където им поднасят от ястията. След обяд на селския мегдан правят алай (кръг, игра в кръг) – играят и пеят... Първата вечер на Курбан байрама всички членове на джема взимат яхния, хляб и ракия и се събират да празнуват заедно. Следващите три дни празнуват у дома със семейството си. Не ходят на работа, особено първия и четвъртия ден да не ги сполети нещастие.

С Курбан байрам са свързани следните вярвания и легенди:

• За курбан винаги се избира най-добре охраненото животно, овен или агне, понякога теле, защото Мохамед забранил за този случай да се взима животно, което има телесни дефекти – „нишан”. Вярват, че именно курбанът ще послужи да „ намерят на оня свят”, че животното ще се превърне в кон и ще ги пренася по моста Сърат, който е връзката между рая и ада, когато мъртвите трябва да се явят пред Страшния съд.

Легендата разказва, че мостът бил тънък като косъм от женска коса и по-остър от най-острата сабя. Затова за курбана не трябва да се коли сляпо, куцо, без уши, без опашка и наскоро стригано животно. То трябва да има рога, за които мъртвият човек да се хване, когато го понася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста, за които мъртвият човек да се хване, когато го пренася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста и пада в ада.

• Според Корана и мюсюлманското суеверие, закланото животно умира само временно и се възнася на небето. От всяка капка кръв на курбана Аллах създавал по една неземна хубавица (хури къзъ). Със седемдесет красавици Аллах дарявал всеки мъж, достоен да влезе в рая.

• Жертвоприношението е указано в Корана, Сура 37:102-107, където всъщност е преразказана легендата за Авраам, който нямал кого да принесе в жертва и в определения ден завел сина си Исак. Но тъкмо го положил на земята за да го заколи, пред него застанал ангел с един овен. В корана дословно се казва: „Бог ти повелява да пожертваш своя син!” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи му се явявал същия сън, разбрал, че това е Божа повеля. Аллах само искал да изпита вярата на своя раб и в последния миг отменил повелята.
Ислямът забранява за жертва – курбан да се принася свиня, магаре, кон. Курбанът може да се яде само от вярващи.