Общинската библиотека на Свиленград показа за първи път пред публика секретна телеграма, свързана с бежанците от 1913 година.
В шифрования документ, който е до Министерството на външните работи, пълномощният български министър в Цариград Тошев съобщава: „720 български семейства от Мустафапашанско (б.а.-Свиленградско) са били принудени да напуснат родните си огнища в началото на октомври 1913г. По същото време 983 семейства на българи от Източна Тракия се заселват в 13-те села на каазата“. Телеграмата беше представена от директора на просветната средище Иван Чончев.
Оригиналният документ е част от изложба по случай 102 години от освобождението на града от османско робство, които се навършват на 5-ти октомври, определен за Ден на Свиленград.
За годишнината библиотеката извади пред широката публика днес книги и документи, хвърлящи светлина върху най-драматичните събития от историята на Свиленград – освобождението му от българската армия през есента на 1912г. и пълното му разорение от турски военни части под командването на Енвер бей година по-късно.
12-томната история на войната между България и Турция, издадена от Министерството на войната през 30-те години на миналия век, също е част от експозицията„Безсмъртие и слава” . Уникалното издание е притежание на библиотеката при СОУ „Д-р Петър Берон”. Сред експонатите е и дневник на военните операции в Тракия, воден от Г. фон Хохвехтер, майор от отоманската армия, аташиран към генералния щаб на Махмуд Мухтар паша. Дневникът е под заглавие „В огъня с турците”, издаден е през 1913г.
Библиотеката представи за първи път и оригинала на „Безсмъртни епопеи”, дело на видния местен поет и журналист Петър Раковски. През октомври 1912г. той напуска работата си в свиленградското кметство и става доброволец в Балканската война. Ранен е тежко, а по-късно умира от раните си.
Още една изложба беше подредена в Свиленград като част от програмата за празника на града. „Ненадминат по сила и ненадминат по храброст- българският цар Самуил" е открита в Общинския исторически музей.
Тя се организира съвместно от Националния археологически институт с музей при БАН. Поводът е 1000 години от смъртта на една от най-ярките личности в българската цар Самуил. Годишнината се навършва 6 октомври.
Историческите събития, разиграли се в края на X и началото на XI в. – времето, което е пряко свързано с управлението на цар Самуил и неговите наследници са представени чрез 23 постера. Те са двуезични-на български и английски.
Сред най-интересните части в изложбата са постерите на два епиграфски паметника, които са представени чрез снимки и превод – „Битолския надпис” на цар Иван Владислав (1015-1018), в който той посочва, че е племенник на Самуил и „Самуиловия надпис”, от който става ясно, че родоначалник на Самуиловата фамилия е комит Никола.
М. Манолова