Ще намалим заплатите или ще правим съкращения. Това е масовият отговор на работодателите на въпроса как ще се отрази административното повишаване на минималните осигурителни доходи с 4.2% от 2015 г. Служебният социален министър Йордан Христосков наложи тази мярка в 44 сектора, в които бизнесът и синдикатите не се споразумяха какви да са праговете догодина. Предшествениците му избягваха подобна стъпка, за да не повлияят негативно на пазара на труда. Какъв ще е ефектът от административното решние?

Неквалифицираните работници в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти например от догодина ще трябва да се осигуряват минимум върху 499 лв. Сумата е с 20 лв. по-висока от сегашната. Повишението надали ще напомпа разходите за труд, тъй като предприятията в бранша плащат два пъти по-високи заплати от минималните прагове.

По данни на НОИ неквалифицираните кадри в този вид производство се осигуряват средно върху 959 лв., а доходът на повечето от наетите е над 2000 лв. В хранителната промишленост картината далеч не е толкова розова, посочва вестник "Труд". В мандрите например минималният осигурителен доход за 2014 г. за служителите без квалификация е 367 лв. Заради служебния ръст на праговете от догодина сумата ще се повиши до 382 лв. Така задължителният минимален доход ще се изравни със средната заплата за нискоквалифицираните кадри, каквито са една трета от наетите в млекопроизводството.

За да спазят по-високите прагове, работодателите в сектора ще трябва да увеличат разходи за труд, дори и да не повишат заплатите с нито лев. Причината е, че по закон бизнесът не може да прави вноски под минималния осигурителен доход, но без проблем могат да дават заплати, които са по-ниски от него, стига да не са по-малки от минималната заплата в страната. Подобна ще е ситуацията и в други браншове, в които нискоквалифицираните и нископлатените работници преобладават - например консервната промишленост и тютюнопроизводството. Заради това работодатели от хранителната промишленост негодуват срещу решението на социалния министър. “Не е нормално един чиновник да определя с колко да се увеличат минималните осигурителни доходи, при положение че бизнесът казва, че не може да си позволи никакво повишение”, коментира Антоанета Божинова, изп. директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци пред “Труд”. “Няма предвидимост в икономическата среда. Всичко се променя от днес за утре и работодателите не могат да планират дейността си”, добави Божинова. “Служебното увеличение е пагубно за фирмите от хранителния бранш, които и без това затъват заради руското ембарго. Проблемите ще се утежнят от поскъпването на тока”, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Според него резултатът ще е повишаване на сивия сектор и съкращаването на персонал.

Не всички работодатели са против ръста на осигурителните доходи. Колкото по-високи са минималните прагове, толкова повече икономиката изсветлява и приходите в бюджета се увеличават, коментира работодател от месопреработвателния бранш, пожелал да остане анонимен. Според него работниците бягат от предприятия, които ги осигуряват на реални доходи, защото след удръжките на данък и осигуровки реалните им доходи намалява. А хората искат да получат парите си сега, добави работодателят. Сбъркана политика, която цели да пълни бюджета, но мачка реалната икономика, като непрекъснато свива заетостта. Така бизнесмени от Търговище окачествиха служебното увеличение на осигурителните прагове и намеците за увеличение на минималната заплата. “В България на четирима души реално работи един. Не се създава заетост, а се правят временни програми, като метене на улици, което не генерира нито приходи, нито създава навици за работа, а още по-малко стимулира някого да се развива. Тези социални програми обрекоха на безпътица цели поколения”, гневно коментира бизнесмен, свързвайки темата с тази за осигуровките. Според него трябва да се работи по подобряване на условията за бизнеса и да се намалят административните мерки, каквито са и промените в праговете, които целят временно наливане на пари в бюджета. “Вероятно ще се наложат към 10% съкращения на щата. Това ще е резултат от свиването на поръчките от контрагентите ни, които също ще намалят заетите в техните фирми”, прогнозира собственик на малка машиностроителна фирма.

Негов колега в мебелния бранш също подкрепя тезата, че бизнесът ще отговори на повишаването на разходите за труд с освобождаване на работници. Лично той гарантира, че няма да реагира така, защото си е осигурил големи поръчки за 2 години, благодарение на което е вдигнал щата на 300 души. В момента разкрива и нови производствени линии, но смята, че административният ръст на праговете ще има негативен ефект. “Европа се развива с ускорени темпове и забрави за кризата. У нас тя се задълбочава по вина на политиците с неадекватни управленски мерки”, добави друг работодател. “Извиваме се на четири, за да осигурим работа, пазари и заплати на хората си, а държавата иска от нас още пари. Това е съсипване на бизнеса. От това ще страдат и работодатели, и работници.” С тези думи бизнесмени от Монтана коментираха решението на социалния министър да увеличи административно осигурителните прагове. “Ако трябва да увелича осигуровките, ще трябва да компенсирам от някъде тези средства. Възможните начини са два - или ще намаля работниците, или ще замразя заплатите”, каза Борислав Костов, съсобственик на българо-италианската фирма “Силпа” в Лом. “Не можем да договорим нови цени на продукцията си с партньорите, за които работим, с години сме се борили да получим поръчки от тях. Значи ще трябва да режем от нашите пари. А се задава и увеличение на тока. Ситуацията ще бъде много тежка”, прогнозира бизнесменът.

Още по-краен е собственикът на хлебопекарни в Монтана Валери Кръстев. “Това е поредната обирджийска стъпка от страна на държавата. Искат да пълнят държавната хазна с левчетата, изкарани с пот и мъка. Нямам думи, вече не се издържа”, оплака се Кръстев. И той смята, че ако се вдигне осигурителният доход, ще трябва да съкращава хора или заплати. Цената на хляба не може да се пипа, защото това е социална стока. А в регион като Северозапада, където бедността е огромна, намаляване на работници и заплати или увеличаване на цени води до човешки трагедии. “Не мога да посегна на парите на хората и вероятно ще намаля печалбата на фирмата. Но вече 25 години само вземат от нас - държавата, бандитите, политиците. Все по-често мисля да ударя ключа. Но как да зачеркна всичко направено и да оставя 120 души на улицата?”, гневи се хлебопроизводителят.