Димитровградчанин нагъна цесекар и в крайна сметка го тушира

Наставникът и първия авторитет в живота на мегазвездата Христо Стоичков, Донко Трендафилов от Харманли, преподаде първите уроци по борба на Димитровградско. Става въпрос за истинската народна борба, където опонента се надвива с туширане без лиготии от рода на точки, захвати и корумпирани съдии. Ролята на реферите в днешните народни борби в село Крум Димитровградско, бе само да следят дали двете плешки на бореца са залепени за тревата.

Глезотии от рода на тепих/ да им е по-меко/ са забранени за народните/истинските/ борци. Че нещата се свеждат до истинските им стойности си пролича и в развоя на една схватка между цесекар и димитровградчанин. Младежът от бригадирския град хвана съперника си в сърма и треньори и феновете му наскачаха за туш, ама съдията Бат Ангел стриктно си следеше дали и двете рамена на бореца бяха залепени за земята. Не помогнаха и подвикванията че с такава хватка хората стават световни шампиони, но както се оказа, тя не е достатъчна за „народни” шампиони. В крайна сметка цесекаря умаля и се тръшна по-гръб, но едва тогава бе свирен туш.

Димитровградското село Крум днес организира първите народни борби не само в селото си, ами и в цялата община Димитровград, похвали се кметицата на селото Златка Тенева. Селската управничка отдавна замисляла да върне борбата към корените, но първата планирана дата - Рождество Богородично, съвпаднало със световното по борба в Ташкент и нямало как да присъства месията на народните борби Донко Трендафилов. Затова датата бе изместена за стария стил на „Малка Богородица”, където вече гарантирано Бат Донко щял да е на линия. Харманлиецът е основател и спомоществовател на повечето народни преборвания в региона, но досега зоната му на действие се ограничаваше в по-малките общини като Симеоновград, Свиленград, Тополовград и Маджаровско. Настояването за присъствието му си пролича веднага-на турнира освен местни борци имаше и такива от ЦСКА както и от „Меката” на борбата- Ловеч. Наградния фонд за 30-ната борци пък бяха много приличните 600 лв плюс традиционния коч за победителя. Той между другото бе осигурен с лични пари от „борбената” кметица на Крум.

В турнира плешки кършеха деца, юноши, младежи и мъже. За разлика от по-утвърдените дестинации на народните борби, тук момиченца не се бяха престрашили да се сборят с батковците. Иначе се е случвало девойчета да тушират далеч по яки мъжаги и дори да им взимат Баша/ коча или телето/. Вярно, че последният път когато това се случи бе преди цели две години, а „момиченцето” бе не кой да е друг, а иконата Станка Златева на борби в Симеоновград. Тогава попарата и ядоха 100 килограмови пехливани, което показа, че само с ядене не става. Дори в този спорт трябва и акъл.

Г.Христов

Точки не се зачитаха-всичко трябваше да свърши с туш

"Дай си крака"

....или главата

За победителя имаше коч

Или Бат Донко/вдясно/ който им осигури стотици левове награда

Плюс честа да ги гледа отбрана публика

Която искрено им се радваше

За пехливани и публика имаше вкусен курбан