Юлиан Войнов

Юлиан Войнов е един от авторите на икономическата програма на коалиция Десните. Той е магистър по икономика от университета в Манчестър с множество следдипломни квалификации в целия свят и е ръководител на икономическия екип на Десните.

Господин Войнов, бяхте от Реформаторския блок, преди да създадете новия политически проект Десните. Наскоро Радан Кънев каза, че в настоящата политическа ситуация се чувства по-скоро с леви убеждения. Иван Костов сигурно е вдигнал кръвно като е чул.

Не знам дали е вдигнал кръвно, но е факт, че след заемане поста председател на Демократи за силна България Кънев предприе стъпки за придвижване на ДСБ към центъра. Сформирането на Реформаторския блок е всъщност изпълнение на програмата, която той имаше преди още да стане председател на партията. Застъпвал е тезата, че ДСБ трябва да изостави част от десните си ценности и да се придвижи към центъра, защото там е електоралният потенциал и възможността да се получи по-сериозна подкрепа за парламентарните избори. Съответно беше създаден Реформаторския блок, в който освен ДСБ и СДС, се включиха и Движение България на гражданите, което определено е центристка формация. Най-важното е, че бяха загърбени част от десните ценности, на които стоеше ДСБ. Така целият Реформаторски блок се придвижи към политическия център.

За разлика от тях, Десните са единствената формация в България в момента, която се създаде не на базата на личности, не на предварително изявени желания за влизане в парламента, а на ценностна платформа. Това, което ни различава от РБ е, че те загърбиха тази ценностна основа и тръгнаха в посока единствено с цел влизане в парламента.

Този завой на реформаторите на Радан Кънев създава усещането за популизъм, защото сякаш им замириса на парламент. Това се отнася особено за Хасково, където водач на листата е синът на кмета - Станислав Иванов, а вторият е бившият кмет на Димитровград Стефан Димитров, който сега е председател на Общинския съвет. Остава усещането, че реформаторите залагат на сигурни гласове, които без съмнение имат и двамата. Вашият коментар?

За съжаление трябва да потвърдя констатациите. Искрено съжалявам, защото аз бях част от ДСБ , че РБ и в частност ДСБ тръгнаха не само към политическия център, а и към развитие на определени популистки тези. Листата в Хасково е още едно доказателство за безпринципния характер, който РБ започна да изповядва, въпреки заявеното, че няма да се правят компромиси по отношение на хора, които не са свързани с дясноцентристките ценности. В последния момент при тях се включиха две нови партии, като обяснението за това не е толкова, че ще донесат някакви допълнителни придобивки от гледна точка на програмата или на ценностите на РБ, а по-скоро - гласове и финансови средства. Самият факт, че такова споразумение не беше постигнато с партия Зелените, което в края на краищата се оказа, че е въпрос точно на финансови средства, говори за начина, по който се водят преговорите. Хасково е типичен такъв случай, когато начело на листата се слагат хора, които по никакъв начин не са свързани с дясното и с никоя една от партиите в РБ. Единствената причина тези хора да застанат начело на листата е получаването на гарантирани гласове, които покрай кмета на Хасково се предполага, че ще бъдат получени в полза на РБ.

Някои сигурно биха го описали като прагматизъм?

Да, може би е прагматизъм, но къде свършва основата, на която се гради една политическа партия и къде започва прагматизмът, който няма нищо общо с основните постулати на тази партия?

Накъдето и да се обърнем, виждаме приоритети. Да се чуди човек откъде да започне. Но все пак от някъде трябва да се започне?

На първо място е влизане в политиката и поемане на властта от политическа сила, която заявява твърда воля не само за реформи, но и за борба с корупцията и с обвързаностите между бизнес и политика. Това е едно от нещата, което изключително много пречи. Защото когато една политическа сила, обвързана с някакви икономически групировки и получаваща натиск от тях, е във властта, няма начин да се проведат каквито и да било реформи.

За да дойде на власт тази политическа сила, трябва да се ползва от подкрепа и под това най-често се разбира икономическа. И след това, идвайки на власт, трябва да неутрализира тези икономически интереси. В порочен кръг сме.

Не е задължително да се получава икономическа подкрепа. Нашата кампания няма никаква подкрепа от икономически свързани лица. Надяваме се, че това което показваме на хората е почтеност и честно отношение към проблемите. В посланията, които отправяме, включително и това, което сме записали в програмата си, няма никакъв популизъм. Поставени са проблемите и начинът на тяхното решаване. Това е честното отношение.

Особено впечатлява едно предложение в икономическата ви програма - за освобождаване от корпоративен данък на реинвестираната печалба в България. Вярвате ли, че ако не вие, някой друг ще го приложи?

Логиката за икономическото развитие на държавата може да бъде проследена по следния начин: 1996-1997 г. беше финансовата криза, когато се решаваха основополагащи въпроси изобщо за съществуването на България. Тогава бяха направени и единствените реформи във всички сектори. Здравната реформа, която беше направена от Илко Семерджиев, например. Така че ние имаме опит с реформите. След като държавата беше закрепена и поставена основата на финансовата и макроикономическа стабилност по времето на правителството на ОДС (1997-2001г) , през 2001г започна така наречения икономически бум в целия свят. Това беше силно развитие на световната икономика, движено отначало от Интернет и дигиталните фирми, след това от пазара на недвижими имоти и накрая от ниските лихви по кредитите най-вече в Западна Европа и в Щатите. Всичко продължи до 2008 г. и дотогава не се забелязваха основните проблеми в българската икономика, дори се генерира основна част от тях- презастрояването по Черноморието, проблемът с горите, с незаконната сеч. Спряха реформите в основните системи – здравеопазване, образование, отбрана. Благодарение на този световен икономически бум в бюджета на държавата се генерираха огромни излишъци. В последната година преди кризата, бюджетният излишък на държавата беше 4 млрд.лева. Вместо тези пари да бъдат запазени във валутния резерв за предстоящите трудни моменти или да бъдат инвестирани в реформи в икономиката, над 3,4 млрд.лв. бяха раздадени, включително и няколкостотин милиона за развитие на мотоциклетизма в България, на тогавашните управляващи от Тройната коалиция.

Когато настъпи икономическата криза в 2009 г. обаче се видя, че всъщност трите основни локомотива, които са движели българската икономика през последните 15 години, до 2008г., са недвижими имоти, строителсво и финансов сектор. И покрай тях търговията, разбира се, защото тези основни сектори генерираха достатъчно средства, за да може хората да потребяват. Когато през 2009 г. държавата изпадна в сериозна криза, БВП намаля с около 5%, започна срив на потребителското търсене, увеличение на безработицата, се видя, че този модел вече не действа. Разбра се, че основните системи в България – най-вече държавна администрация и регулаторни органи, както и съдебна система, не работят. Това принуди много компании, които преди това бяха отворили свои офиси и заводи в България, да се изтеглят. А това доведе до намаляване на външните инвестиции.

В момента България се намира на дъното по външни инвестиции.

Първото тримесечие на тази година те бяха в рамките на малко под 200 млн. евро. Прeз второто тримесечие общата икономическа среда за чуждестранни инвестиции се подобри, но аз очаквам да има отново спад, защото инвестициите се измерват на годишна база. В този момент трябва да се предприемат действия за възраждане на българската икономика. Всички тези проблеми, които са налични, вече забелязани, по тях трябва да се работи. Един от тези проблеми е инвестициите в икономиката.

Ако съдебната система обаче не може да гарантира изпълнението на договорите, както казахте, каквито и реформи да се направят в икономическата сфера, те също не могат да бъдат гарантирани.

Трябва да се гледа комплексно. Проблемът на реформата в съдебната система е, че там основните мерки касаят най-вече премахването на партийното и корпоративно влияние върху определени звена. Има необходимост и от промяна в конституцията, за което е необходимо 2/3 мнозинство. Смятаме, че трябва съдиите и прокурорите да избират сами своите ръководни органи, а не както е сега: половината висш съдебен съвет се назначава от народното събрание, където има силен парламентарен и партиен натиск. Друга важна реформа, която трябва да бъде проведена, е и в държавната администрация.

Кое в България не е приоритет за реформа?

Това е основният въпрос! Всичко е за реформиране. Защото липсата на реформи през последните 15 години доведоха до това - всички сектори на държавата да се разпадат. Единственото, което може да се каже, че България запази като стълб, е финансовата и макроикономическата си стабилност. Но в тази предизборна кампания определени партии, като ГЕРБ, започнаха говорене срещу тази финансова стабилност, започна плашене на хората, че държавата е пред фалит, че е необходимо тегленето на огромни заеми, които не се знае как ще бъдат изплащани и от кого, което допълнително стресира ситуацията в страната.

Когато някои лидери казват: Чакайте най-лошото, чакайте фалит, човек автоматично започва да се ограничава в своите разходи, това води до намаляване на потреблението и още по-голямо влошаване на икономическата обстановка в страната. Категорично се противопоставяме срещу такъв подход.

А по отношение на избирателната система какви идеи имате? Може би най-големия проблем на България е демографската катастрофа?

Демографската катастрофа е следствие на всички проблеми, които изброихме. Няма как да бъде решена, ако не подобрим условията, в които хората живеят. Каквито и мерки да се предприемат, включително подпомагане раждането на деца или някакви увеличения на майчинските, основното е, че ако няма подобрение на икономическата среда, ако хората не се чувстват спокойни за живота си и за работата си, те ще предпочетат - първо да не раждат деца, и второ - да напускат държавата. Така че насочвайки вниманието само към един сектор, в случая демографията, няма да ни доведе до никъде.

Ако си представим за момент, че имате възможност, пълната власт да реализирате цялостната си платформа, в какъв хоризонт виждате видима промяна? Царят беше казал 800 дни Вие колко казвате?

Според мен изключително погрешно която и да е политическа сила да се ангажира с определен период, в който да извършват дадени реформи. Първо, защото партията придобива истинска представа за състоянието на държавата едва като дойде на власт. Освен това трябва да се следва дългосрочна стратегия. Огромният проблем на политическата система в България е, че партиите на власт са съсредоточени единствено в този четиригодишен срок, в които е техния мандат. Практиката е общо взето дългосрочните мерки, които излизат извън техния мандат, или да не се приемат, или ако се приемат, идва момент, когато се отказват от тях. Такава беше пенсионната реформа. И на трето място като действие поставям това, което може да удължи срока на реформите. Тежките промени засягат всички слоеве на обществото. Тези слоеве под една или друга форма се надигат и се съпротивляват срещу тези реформи. Основното в случая е не само изпълнението на реформите, а и обясняването на населението какъв е крайния резултат от тях.

Платена публикация.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!