Тенчо Попов - нумизмат, член на УС на Съюза на колекционерите в България, организатор на изложбата „Старите Майстори“ в Хасково.

Името на бившия секретар на финансовото министерство Тенчо Попов нашумя преди няколко години, когато лъсна скандала с продавани по интернет български ордени и медали. През 2005 г. в министерството на финансите е взето решение за унищожаването на соцотличията. Тогава главен секретар на финансовото ведомство е Тенчо Попов, а министър – Милен Велчев. Решението за претопяването на ордените и медалите е взето от Велчев и неговия екип, а мотива – заемали много място в монетния двор.

Преди около три години Попов беше замесен и в скандал с откраднатото от Котел копие на Рибния буквар, което беше намерено в кантората на съпругата му.

Екссекретарят на финансовото ведомство беше и зрелищно арестуван от ГДБОП заедно с бившия военен министър Николай Цонев и съдията Петър Сантиров през 2011 година по обвинение в подкуп, по което по-късно и тримата бяха оправдани.

Г-н, Попов, бяхте замесен в скандал с откраднатото копие на Рибния буквар преди няколко години, който беше открит у вас при зрелищна акция на ДАНС, какво се промени оттогава?

Нищо. Ние с колегите ми нумизмати от Съюза на колекционерите продължаваме да настояваме да бъде създаден сайт, в който от МВР да качва крадени вещи с историческа и художествена стойност, предмети на културата. Има случаи например с откраднати ценни картини от домове преди повече от 10 години, никой не знае кои са те точно и в един момент полицията идва в дома ви и казва: Тази картина е крадена, ти си нарушител на закона.

С какви очи колекционерът-нумизмат гледа на колекционерската картина?

Човек, който събира нещо, каквото и да е, уважава страстта на всички останали, които събират нещо друго. Аз също се възхищавам на хората, които колекционират картини. Но за разлика от монетите, картините след идентификация могат да се продават.

В съюза сме 60 членове - най мощните колекционери в страната. Нумизматите сме 10-15 души. Преди 1989 г. Софийското нумизатично дружество е имало около 10 000 членове. В момента по новия закон са регистрирани само 130 колекции - антики, монети.

Това на какво се дължи, на незаконната търговия ли?

Не, това се дължи на безумието на самия закон, който се опитва да одържави една частна собственост. Повечето хора се изплашиха и нищо не регистрираха и понеже държането на тези нерегистрирани предмети е престъпление по този закон, всичко това беше изнесено нелегално в чужбина. Казвам го това съвсем отговорно, понеже виждам много предмети от България, които излизат по западните аукциони и се продават за дребни суми, понеже са нелегално изнесени.

Така че обществеността трябва да знае, че този закон, който уж защитава ценностите, е всъщност опасен за опазването на културните ни ценности и просто трябва да бъде променен.

Още повече, че законът предвижда ако имате три монети, издадени преди 1800 година, подлежите на затвор от 3 години, ако монетите са над тази бройка, ви грози затвор до 5 години. Истината е, че в почти всяка българска стара къща има такива. Бабите предават на внуците си монети, които после остават във фамилията. Убеден съм, че в 90 % от българските къщи има такива монети, което прави цял един народ от престъпници. Законът е популистки. Няма го разбирането, че колекционерите в края на краищата харчат парите си, за да остане нещо в България, да бъдат излагани колекциите им в музеите.

Още повече, че няма такова рестриктивно законодателство никъде в Европа. Освен това в България има огромен проблем с иманярите, но забраната за търговия няма да спре иманярите.

Как се става колекционер, само от изгаряща страст или след определена случка?

Няма рецепта за това. Специално при мен се случи съвсем естествено, защото дядо ми беше колекционер още от 1920 година. Още от малък той ме обучаваше да различавам различните монети, коя какво представлява. Така че колекционерската страст е в кръвта ми. Аз съм специалист по монетите от Средновековна България, Средновековна Сърбия и късна Византия и до ден днешен, когато видя по различните аукциони да се предлагат ценни монети, обявени за културна ценност, се обаждам и веднага ги свалят.

Но това е резултат на дългогодишно натрупване на познание, разбира се, много четене.

Точното, набитото око и многото четене ли само  помагат на един специалист да разпознае ценната монета на една интернет платформа?

Това е много опит и много монети, които са минали през ръцете ти преди да ги видиш на екрана.

Разкажете за някой интересен случай.

Наскоро в един от американските аукциони се появи една корубеста медна монета. Беше определена като монета на Алексий III и съответно продадена за 40 долара, защото по принцип тези монети са често срещани. Аз случайно я видях в аукциона и на увеличената снимка буквално онемях. Всъщност това беше уникална монета, на която е изобразено как Иван-Асен коронясва Мануил - братът на Теодор Комнин като деспот на Солун - единственото доказателство, че България е владяла Солун.

Този пример го давам, за да разберете какво е грамадният опит, който един колекцеонер трупа с годините. Понеже монетата не е описана никъде досега, аукционерът, който е продал досега сигурно над 10 000 монети, грешно я е идентифицирал и затова тя е била продадена само за 40 долара. Просто трябва да имаш поглед за това какво представлява един предмет. Сега ще публикувам описанието на монетата в годишника на Института за славяно-византийски проучвания „ Проф. Дуйчев“, защото това е извор за българската история. Тази монета практически е доказателство, че сме владели Солун.

Казахте, че монетата е продадена за 40 долара, разпозната като друга - по-масова, а всъщност колко е реалната й цена?

За мен точно тази монета е безценна, защото е единствено доказателство за определен период от българската история. Но има и едно златно правило: Една монета струва толкова, за колкото й се намери купувач.

Но заради такива открития си струва човек да се рови в аукционите. На мен ми доставя грамадно удовлетворение. Когато направиш едно такова откритие, оставяш следа зад себе си. От друга страна, мотивира колегите-нумизмати да търсят и други уникални неща.

Как е събирана колекцията Ви?

В моя случай наистина от любов към историята и родовата памет. Заедно с наследеното от дядо ми, колекцията е събирана вече повече от 100 години. Нашите сбирки - на колегите ми, членове на Съюза, са на светло, те са регистрирани.

На каква стойност е колекцията ви?

Нямам никаква представа, защото никога не съм си поставял задача да я оценявам. Имам около 1 000 монети, имам от Иван-Асен до последния български цар Иван Шишман. Монетите не искат специално съхранение, но, разбира се, човек не си държи такива неща вкъщи, защото живеем в такова време. Затова повечето колекционери не обичат да излизат, така да се каже, на светло, за да не привличат внимание. Но пък за мен това е една тръпка, която човек трябва да сподели с някого. Това е същото като с картините, които донесохме в хасковската галерия. Това са картини от частни колекции, сигурно повечето от колегите си ги държат у дома и им се радват, но защо пък да не бъдат експонирани, за да им се порадват и всички останали.