На днешния празник – 6 септември, когато българите честват годишнината от Съединението между Княжество България и Източна Румелия, е добре да си припомни онези малко известни факти около тази историческа дата, които традиционно не влизат в учебниците по история. И така любопитните подробности остават извън кориците на задължителната литература, която обикновено се задоволява само със сухите и общоизвестни факти.

Ето и някои от по-малко известните събития:

1. Не липсват по-ранни опити

Твърде малко се знае, че и преди са правени опити за обединение. Още след Берлинския конгрес, който разпокъсва страната, започват да се правят опити за съединение на двете части. Първият е през 1880 г., когато се създава Централният комитет. В него влизат дейци и от двете области, като за целта си те използват подходящия момент, който съвпада с бъдещата война на Османската империя със съседните страни на Балканите. Опитът за противопоставяне обаче бил неуспешен поради ред причини, като не е без значение фактът, че тези действия срещат и неодобрение от страна на Русия.

2. С развети байраци

Любопитно е да се знае също така, че инициаторът на Съединението Захари Стоянов е имал идеята това да стане по мирен път с развети байраци. Захари Стоянов, като човек с опит от Априлското въстание, искал да подготви и осъществи Съединението през 1885 г., но не по военен път, а чрез всенародни акции, за да се постигне до желаното. Това за съжаление отново не среща одобрение, този път от страна на БТРЦРК, които категорично отхвърля идеите на Захари Стоянов.

3. Роди се фразата „шуробаджанащина”.

Със Захари Стоянов е свързан и третият особено любопитен факт. Става дума за Гаврил Кръстевич. Захари Стоянов, който определя втория главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, като му дава прозвището Треперко паша. Това не е свързано толкова с треперенето от страх, а от възрастта, на която бил Кръстевич. Пак с личността на Кръстевич навлиза и фразата „шуро-зетьо-баджанакизъм“, позната ни днес като „шуробаджанащина”.

4. Кръстевич си правел оглушки

Интересно е да се знае също, че за действията около Съединението се знаело и от официалните власти в Източна Румелия. Нещо повече, те дори били известени, че това ще се случи през септември. Официалните управители на областта можели да го предотвратят, но патриотичното все пак надделяло като сам Кръстевич заявява, че е знаел за случващото се, но нарочно си правел оглушки.

5. Жертви има

Истината е, че действията по Съединението не минават без жертви, както го пише в учебниците. Става дума за това, че една от четите, движеща се към Пловдив, влиза в сражение с източнорумелийска военна част. И там падат жертви пред олтара на обединената ни родина.

6. Тъмръшка република

малко известно е, че в пределите на присъединената Източна Румелия имало няколко села в Родопите, които се обединили в т. нар. Тъмръшка република. Те не се подчинявали на законите и не плащали данъци. След официалното признаване на Съединението от 6 септември 1885 г. с Топханенския акт. Тъмръшката република, както и Кърджали останали в територията на Османската империя, като това била цена, която трябвало да плати обединена България.