Експерти от Европейската комисия /ЕК/ ще проведат работни срещи с представители на българските правоохранителни институции в периода 8-11 септември, съобщи БГНЕС.
Основната цел на инспекцията е подготовка за следващия писмен доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка, който се очаква да бъде обявен в началото на 2015 г. В рамките на посещението служителите на Комисията ще проведат срещи във Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, МВР, Националния институт на правосъдието, Инспекторатът на ВСС. Планирано е посещение във Варна, където представителите на ЕК ще се запознаят с работата на прокурорите и съдиите от апелативния район.
На 25 септември ВСС трябва да избере нов председател на Върховния касационен съд, а в най-скоро време служебният министър на правосъдието Христо Иванов трябва да представи актуализиран вариант на Стратегията за съдебна реформа за периода 2014-2020 г.
Очаква се представителите на ЕК да подчертаят необходимостта от гарантиране на пълна прозрачност при избора на нов председател на Върховния касационен съд. Приетите от ВСС правила за избор на съдия номер не бяха приети еднозначно в устния доклад на Комисията, който бе обсъден в средата на юли месец. По същите правила в края на 2012 г. бе избран и настоящият главен прокурор. Срещу това се обявиха няколко неправителствени организации, които предложиха членовете на ВСС да гласуват с бюлетини, а не като използват електронната система.
Мнозинството във ВСС обаче прие, че електронното гласуване гарантира тайната на вота на висшите магистрати. Системата за гласуване дори бе демонстрирана пред дипломати от страни-членки на ЕС, неправителствени организации и журналисти. В следващите две седмици са насрочени идве изслушвания на кандидатите за поста – досегашните заместници на председателя на ВКС Лазар Груев – Павлина Панова и Таня Райковска. Концепциите на претендентките ще бъдат обект на дискусии от ВСС и от съдиите от ВКС, които са ги поканили на изслушване на 17 септември.
При срещите си в София особено внимание представителите на Брюксел ще обърнат на очакваната Стратегия за реформа на съдебната система, която бе финализирана още от предишното правителство, но с оглед ескалирането на политическата криза, представянето й отпадна от приоритетите. Намерения за радикална реформа анонсира служебният правосъден министър Христо Иванов. Преди десет дни обаче, три професионални организации – Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Българската съдийска асоциация – категорично се противопоставиха на намеренията реформата, която включва промени и в законодателство, а вероятно и в Конституцията, да бъдат обект на дискусия от временно правителство, без наличието на Народно събрание.
Трите магистратски организации не приемат и възможността за разделяне на Висшия съдебен съвет на две камари – съдийска и прокурорска. Очакванията са именно това да бъде един от акцентите в реформата, която служебният министър на правосъдието възнамерява да предложи.
В рамките на техническата мисия обект на интерес ще бъде и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Институцията вече почти две години се ръководи от титуляр с изтекъл мандат. Два поредни парламента не успяха да съберат квалифицирано мнозинство от 160 гласа, необходими за избор на нов главен съдебен инспектор. Липсата на титуляр за поста ръководител на ИВСС разколебава доверието в институцията и във възможността за реален контрол върху дейността на магистратите, отбелязаха от ЕК преди по-малко от два месеца.
Очаква се експертите да проявят интерес към изпълнението на Пътната карта, приета след мониторинговия доклад от началото на 2014 г., която съдържа конкретни срокове и мерки за изпълнение от българските правоохранителни институции. Писменият доклад от януари и устният доклад от юли месец посочиха като основен проблем за липсата на напредък в сферата на правосъдието и на вътрешния ред – наличието на политическа нестабилност.
Политическата криза продължаваща вече близо две години, липсата на ефективни присъди за корупция и организирана престъпност, ерозиращо доверие в съдебната система със сигурност отдалечават България от времето, в което мониторинговия механизъм ще стане излишен.
