В неделя, на 24 август, на Слънцето са били фиксирани едновременно девет изригвания. Най-мощното от тях – от клас М5.9 – започнало в 15 часа българско време и продължило 24 минути близо до източния лимб.

Отчет за наблюденията е публикуван на сайта на проекта „Тесис“ в Лабораторията за рентгенова астрономия на Слънцето на Физическия института на РАН. Снимка на слънчевите изригвания, направена от Обсерваторията за слънчева динамика, е публикувана на сайта на НАСА.

В началото на седмицата слънчевата активност продължи. В понеделник бяха фиксирани пет изригвания, включително две от клас М, към който се отнасят изригванията със средна степен на мощност. Във вторник на Слънцето се случи още едно изригване от клас М и три слаби, от клас С.

В момента Слънцето, както смятат учените, е преодоляло максимума на активната фаза от своя 11-годишен цикъл. Степента на активност на цикъла зависи от броя петна, възникващи на светилото. Сегашният, 24-ти слънчев цикъл, започнал през 2009 година, се е оказал под средните. В него са преброени около 70 петна, докато в предишния цикъл те са били 130.

Отчитайки, че най-екстремните изригвания на Слънцето, водещи до техногенни катастрофи на Земята, са се случвали именно по време на подобни слаби цикли, учените не изключват вероятността от появата на такива и през следващия петгодишен период. Ситуацията се усложнява от това, че петната стават все по-малко, но те могат да предизвикат изригвания от висок клас.

В зависимост от мощността на рентгеновото излъчване изригванията се делят на пет класа: A, B, C, M и X. Минималният клас A0.0 съответства на мощност на излъчване в орбитата на Земята 10 нановата на квадратен метър. При преминаване към следващата буква мощността нараства десет пъти.

Най-мощните бури за последните 150 години са фиксирани през 1859 г., когато полярно сияние обхванало цялата Земя, включително тропиците; през 1921, 1989 г., когато за 9 часа се изключило електрозахранването в Канада, и през 2003 година, когато имало срив в апаратурата на космическите апарати и повреди в мрежите за електрозахранване.

Владимир Кузнецов, доктор на физико-математическите науки, директор на Института за земен магнетизъм, смята, че Земята е заплашена от поредния ледников период. „Наблюденията за 1000 години са установили определена връзка между нивата на слънчева активност и глобалното застудяване“, казва той.

„Днес ние виждаме някои предпоставки, че и 25-ият цикъл ще бъде много нисък. Това може да се отрази на климата на Земята. Например три години поред падат много сняг и дъждове“, казва Кузнецов.

Засега според него науката не може да обясни механизма на взаимовръзка между слънчевата активност и природните аномалии, фиксирана е само въпросната връзка, но еднозначни прогнози не могат да се правят. В същото време косвени механизми за влиянието на Слънцето върху климата са установени и позволяват да се правят предположения.

„Създава се впечатление, че слънчевите цикли имат някаква своя енергетика. Когато на Слънцето има малко активни зони, малко петна, то енергетиката на цикъла остава някак нереализирана. Но може да настъпи момент, когато тази енергия изригва във вид на отделно грандиозно събитие. Сега имаме точно такъв нисък цикъл – под средния – и не е изключено, че аналогично събитие може да се случи“, предупреждава Кузнецов.