Майстор Николай Славчев/вляво/ и Димитър Михайлов от Надзора оглеждат ключовата вклиняваща защита

Най-големия враг на хасковските асансьори са...мишките. Изненадващото твърдение е на дългогодишния майстор по поддръжката им в града Николай Славчев. Според него именно вклиняването на гризачите между ролката и въжетата води до изваждането им и инцидентите с асансьори. Подобни неща са се случвали в Хасково, но не са довели до трагични последици заради сработването на механичната защита на елеваторите. Разнищването на асансьорните проблеми в Хасково бе предприето от държавната Агенция по метрологичен и технически надзор. Екипи от Пловдив атакуваха днес хасковските блокове като част от проверките из цялата страна, предприети след трагичния инцидент в София. На 19-ти август асансьор се разби от 9-я етаж, при което загина жена, а друга бе тежко ранена. След трагедията Техническия надзор плъзна из цялата страна – Пловдив, Пазарджик и Смолян през предходните дни, днес в Хасково, Кърджали и Стара Загора. Целта са жилищни сгради, методът - внезапна проверка.
Първата спирка на Надзора в Хасково бе един от най-високите блокове, така наречения Диамант в центъра на града до ДНА.

Асансьорите на 14 етажника се поддържат от една от най-големите фирми- Вертикал ООД. Тя се грижи за над 200 асансьора в Хасково. Пристигналият на място старши майстор Славчев показваше всички механизми на двата елеватора, документите за техническа поддръжка и даваше обяснения за единствените открити нередности - 5-те спукани стъкла на асансьорните врати. Ключовите механизми обаче бяха в перфектно състояние, констатира Надзорът. Особено внимание бе обърнато на така наречената механична защита - клинове, които при авария влизат под релсите на асансьора и спират свободното му падане. Именно те не са сработили,след скъсването на въжетата в София.

За последните 10 години поне не съм чувал, камо ли срещал, подобен случай, каза шефът на Техническия надзор за Южна България Димитър Михайлов, когато стана дума за повода за проверката. Чували или не, от Надзора се бяха фокусирали именно върху това. Още повече, че както се оказа, въжетата могат да изтърват и без да се скъсат.

„Може да не ви се вярва, но най-обикновена мишка може да ги откачи, виждал съм много подобни случай“, заяви майсторът от поддръжката. В асансьорните шахти на блоковете обикновено гъмжи от гризачи, които се катерят по кабината и въжетата. Ако някой плъх е върху ролката и в този момент асансьорът тръгне, въжето го защипва и ако е по-голям, въжето спокойно излиза от жлеба. Ако второто поддаде, асансьорът веднага полита надолу. В този момент се разчита изцяло на вклиняващия механизъм, обясни Николай Славчев. Не винаги се стига до там, но пък често получаваме сигнал от хората че нещо им цвърчи. Не ги лъжат ушите, наистина цвърчи,
пошегува се майсторът. Иначе по асансьорите могат да се намерят /и се намират/ много кусури, без да предполагат трагичен развой като в София.

От 21 проверени елеватора в Пловдив са открити почти толкова нарушения - неработещо устройство за контрол над товара, 3 случая на неравно спиране на кабината спрямо етажа, 2 напукани захранващи кабела, проблеми по електромоторите и най-вече недокоснати от месеци дневници за експлоатация. Трябвало да се попълват на всеки 10 дни. Макар и рядко, имало и подемници без профилактика, макар че изискването е либерално - веднъж на всеки три години.

Същественият проблем, е че стари подемници от типа, който масово използват в Хасково, нямат устройства за контрол над товара. Най-общо казано, това означава, че при претоварване елеваторът не трябва да тръгва. Тук обаче асансьорът потегля дори и да е с повече от пределните 320 кг. Готвела се законодателна промяна, която да задължи подобни устройства да бъдат монтирани дори и на старите асансьори, уточни Михайлов. Единствената им защита срещу претоварване е косвена и по социалистически изобретателна. Кабините са толкова малки, че колкото и едри хора да се намърдат в тях, да не се надхвърлят 320 или 500-килограмовия предел. Не че родният „гений“ не може да натовари в елеватора цимент или скрап. Всъщност именно човешкото недомислие е в основа на повечето инциденти с асансьорите. Най-честият от тях- засядането, може да доведе до трагедия, ако заклещеният тръгне да излиза. Възможно е в този миг временно заклинилата част или спрялото ел. захранване, да се оправят, кабината тръгва, а човекът бива смазан. Другата ситуация пък е падане в асансьорната шахта. „Вратата е тежка и точно при излизането, ако няма устройство за забавяне, може да се затвори и да бутне човека в дълбокото. Имало е 3 подобни случая за последните две години и то даже на асансьорни техници“, уточни Михайлов. Препоръката му е: ако заседнете, не излизайте в никакъв случай и изчакайте помощта.

Проверката на Техническия надзор в Хасково продължава до края на деня, когато ще бъдат обобщени резултатите.

Г. Христов

Надзора проверяваше под лупа всичко по хасковските асансьори

Клиновете са под асансьорната кабинка

Плъховете, които гъмжат в асансьорните шахти предизвикват истинските проблеми

Цвъртящата напаст е най-голямата опасност за хасковските асансьори смята Николай Славчев, който от 30 години се занимава с поддръжката на подемниците в града

Хората на Димитър Михайлов ще проверят всички по-високи хасковски блокове

Първият в списъка бе "Диаманта"