Христо Христозов

Хасковлията Христо Христозов от 21 г. живее в град Мартин, Словакия – държава, която не е особено привлекателна за българите. Според него основната причина за това е, че у нас като чужд език се изучава предимно английски език, чрез който специалистите търсят по-добро заплащане в държави от Западна Европа.

Христо заминава за Словакия през 1993 г., заради съпругата си Зузана, с която по-рано се запознават в България. И двамата завършват електроника в Техническия университет в София. Оттам тръгва любовта им. Две години след дипломирането си заминава за Словакия при любимата си, но с мисълта, че няма да стои дълго. През това време започва да изучава езика. Две години по-късно се ражда дъщеря им Кристина, а след още две на бял свят се появява и синът им Валентин. След установяването си в бивша Чехословакия започва и работа като проектант на компютърни мрежи, а след това като търговски представител на оборудване за телекомуникационни оператори и интернет провайдъри. Въпреки че е там повече от две десетилетия, казва, че никога не го е напускала мисълта да се върне в родината си. 

Ето какво разказа Христо Христозов пред Haskovo.net за живота на един хасковлия в Словакия.  


- Христо, какви са хората в Словакия, как ги определяш?   

- Бих казал, че са по-недостъпни от нас българите, ние сме по-прями. Тук е съвсем нормално да си говориш с някой на „ти”, докато там се държат на дистанция и говорят на „вие”, дори и между колеги. Смята се, че ако една жена предложи на един мъж да си говорят на „ти”, примерно, то този мъж би могъл да си позволи какво ли не, т. е. дистанцията се скъсява и той може да злоупотреби. Докато тука е съвсем нормално да си говориш с някого на „ти”.   

- Сещаш ли се за други различия в манталитета? 

- Не искам да звучи грубо, но бих казал, че те са по-надменни по отношение на нас, българите, мислят си, че са нещо повече от нас. Но зависи на какъв човек ще попаднеш. Има себелюбиви, които не биха могли да преживеят факта, че ти може да си на неговото ниво, или не дай си Боже, да си по-добър. Докато българите по-лесно те допускат към някаква група или към себе си. Но българите понякога по-лесно те вадят от тази група и ти казват „чао”.  

- Ходят ли си на гости по съседски? В някои държави това не е прието в ежедневието. 

- Зависи на какви хора ще попаднеш. В първия блок, в който живеехме, повечето бяхме на еднаква възраст и си комуникирахме, но във второто жилище почти не се засичаме със съседите, имаше някаква анонимност.  


- Много ли са българите в Словакия? 

- През 30-те години са дошли някакви българи-градинари и са останали там, предимно в южна Словакия, която е по-земеделската част. Докато ние сме на север – там е повече планински регион. В град Мартин имаме една организация – Културен съюз на българите „Христо Ботев”, около 30-тина човека сме, срещаме се 3-4 пъти на година и се разбираме добре. Целта на организацията е да поддържаме контакти.  


- Може ли да се каже, че българите в Словакия са задружни и си помагат? 

- Не. Ние в Мартин нямаме проблеми, но по принцип има хора, които се опитват да създават напрежение. Вместо да се стремим да привличаме повече хора в тази организация, някои я разбиват с действията си. Аз съм един от най-младите в тази организацията и съм последния българин, който е дошъл в Мартин. Няма нови хора.   

- Мисля, че Словакия не е особено привлекателна дестинация за българите. Те по-скоро биха предпочели да отидат в Англия, Америка, Испания, Италия. Така ли е? 

- Точно така. Те биха предпочели държави в Западна Европа. Освен това младите хора масово учат английски и ако някой е специалист, той ще си търси по-добро заплащане. Може да работи и в Словакия, но заплащането няма да е толкова, колкото в Англия или Германия. Мисля, че в това отношение Словакия не е атрактивна за българите.  


- Каква е минималната или средната работна заплата в Словакия? 

- Казват, че средната заплата е около 800 евро. Минималната не знам точно колко е. Има и хора, които работят за 300-400 евро. Около една четвърт от брутната заплата ти отива за осигуровки и данъци.  


- Те са горе-долу колкото и в България. 

- Мисля, че така излиза. Тук животът е по-скъп.    


- Как се живее там с тези 800 евро?   

- Мисля, че с 800 евро може да се живее нормално. Въпреки че ние плащаме наем (за кооперативен апартамент) около 200 евро. В тази сума влиза авансово плащане за парно, топла и студена вода. Там не ходят всеки месец да ти засичат тока и водомера, отчита се веднъж годишно. През май се прави изравняване и ако месечните вноски са покрили тези разходи и са останали някакви пари, ти ги връщат. Освен това чрез този наем ти плащаш разходите за общи части и фонд „ремонти” на блока, което в България го няма. Примерно, ако се развали асансьорът или протече покривът, няма да има тези проблеми, които са тука - да се правят събрания, да се карат комшиите. Там има организации, които се грижат за ремонтите, а на общо събрание се избира само фирмата изпълнител.  


- Може ли да се каже, че Словакия е по-уредена от България?   

- Да, определено. Например, когато са се строили панелните жилища, които ги има и при нас, там във всяко едно жилище е прекаран ток, газ, парно, топла и студена вода. Тук панелките са в окаяно състояние, а там не е така благодарение на този фонд „ремонти”. Не се разрешава и да си санираш сам апартамента. Например град Мартин, в който живея, е около 60 000 жители и е шестият по големина. Във всеки един от по-големите градове има ТЕЦ-ове, а в България това го няма.   


- Другите българи в Словакия какво работят? 

- Има една жена аранжорка на букети, има продавач на зеленчуци, но останалите са предимно пенсионери.   


- Там каква е пенсионната възраст?   

- Мисля, че сега я вдигнаха на 65 или 67 години. 

- Словакия също като България сравнително късно влезе в ЕС, как се отрази приемането на еврото? 

- Цените се повишиха. Казват, че благодарение на еврото е не е имало сътресения. Но според мене тази криза е измислена, тъй като пътувам много и като погледнеш по магистралите, има доста коли и камиони. Те едва ли пътуват празни. Словакия е най-големият производител на автомобили в Европа на глава от населението. Произвежда се Киа, Фолксваген, Пежо и Ситроен. Мисля, че миналата година бяха произведени около 1 млн. автомобила, а населението в Словакия е около 5 млн. От Киа искаха на всяка една минута да излиза автомобил.  


- Спомена, че повечето българи са по гробищата. Какво имаше предвид?     

- Имах предвид, че много от българите, които са дошли някога, са починали. Потокът от българи е бил по-скоро през 30-те години. Споменах вече, че аз съм последният, който е дошъл в Мартин. Освен мене има още една хасковлийка. Когато се събираме в българската организация, ние сядаме на по ракийка, някой носи баница, друг туршия. Който не е живял в чужбина, не може да усети колко е приятно. Докато поляците се събират на солети, бисквити и количка.   


- Това ли е нещото, което ти липсва от България.   

- Не, не е само това. Липсва ми и тази отвореност у българите. Въпреки че някои казват, че и българите вече не са такива. Словаците са по-фалшиви.  


- А те умеят ли да се забавляват?   

- Мисля, че умеят, но по различен начин. Тука хората се срещат, за да се видят и да поговорят на бира или кафе. Там кръчмите са тип бирария, където има само бира и някакъв твърд алкохол, няма нищо за хапване. Докато тука можеш да пиеш бира и да хапваш цаца, например. Там това го няма. Има хора, които пият водка с бира, просто отиват с цел да се напият. Аз много тамошни хора съм ги научил, че като пиеш алкохол, трябва да замезваш.       

- Не ти ли се иска да се върнеш в България?      

- Никога не ме е напускала мисълта да се върна в България.       

- Разкажи за политиката в страната.    

- За политика не искам да говоря. Аз там нямам право да гласувам за правителство и президент, само за местно управление. Но не ми и липсва, защото няма за кого да гласуваш, както и в България. Имаше един момент, в който за да получа словашко гражданство, трябваше да се откажа от българското. Категорично отказах. Аз никога няма да се върна в родния си дом като чужденец. По-късно имах възможност да получа двойно гражданство, но процедурата е тромава и е доста скъпо. Минават се изпити на словашки, плаща се почти една средна заплата, полагат се и клетви.  


- Чувстваш ли се като чужденец все още?     

- Да. И някои хора всячески се опитват да ти напомнят, че си чужденец. Но има и хора, които те приемат добре, тъй като си интересен за тях. Но аз никога не съм се срамувал, че съм българин. 


- Там има ли корупция и престъпност?     

- Има. Не искам да бъда расист, но и там имат цигани, които създават доста проблеми, както нашите. Така че всичко, което го има тук, го има и там. Както и купуването на гласове.     


Интервю на Анета Кутелова