Главният готвач Марко Гарджуло

Има много начини да кажеш, че една страна е изостанала. Единият е с клишето "най-бедната страна в ЕС", залепено за България в новинарските емисии. Другият е "приличен стандарт на живот на най-ниска цена в Европа", както ни представя в Италия RAI 1.

Послание, което гали ушите на предприемачи, които се оглеждат за евтин труд и ниски данъци, на пенсионери, които след наема и сметките искат да им остава поне за едно хубаво еспресо, и на млади хора, които търсят бягство от омагьосания кръг на временните договори. Учудващо или не, но за различни групи от италианското общество двата часа полет с Wizz Air до България се оказват билет за ново начало. Така в София, Пловдив и Бургас изникват автентични италиански заведения, а по улиците все по-често се прозява онова напевно разтягане в края на думите, по което се познава истинският италианец. Те са тук, за да поостанат.

Няма много публични данни, с които да се нарисува тази картина, но дори и малкото, с които разполагаме, я потвърждават. Макар и да не са толкова много като абсолютен брой (в сравнение с руснаците например), италианците, които избират България, за да живеят и работят, се увеличават през последните години. След гърците и румънците те са най-голямата група граждани на ЕС, които се задържат тук за повече от снимка пред "Невски".

Причините за това се крият по-скоро в колелата на буксуващата италианска икономика, отколкото в селската хубост на България.

Ciao, Италия

Алберто Кандусо, който от девет години живее в София, е роден в бившата автомобилна столица Торино. От общо десет души в неговата приятелска компания само трима са останали в Италия. Във фабриките на FIAT в Торино сега работят около 500 души. В детството на Алберто са били 30 хиляди, дошли от всички краища на страната. Около автомобилостроенето процъфтяват десетки други свързани бизнеси и индустрии. Днес дори баровете и ресторантите фалират един по един, защото няма кого да обслужват.

Торино е нагледен пример за трансформацията на една от най-големите икономики в Европа в бавно потъващ кораб. Публичният дълг на страната достигна 134% от БВП тази година и ако икономиката не започне да отбелязва по-висок ръст, обслужването на този дълг ще я дърпа надолу. Бизнесът се задъхва от драконовските антикризисни мерки, а прибираните от държавата данъци понякога достигат повече от половината от размера на доходите на домакинствата. За майката на Алберто, която има малък магазин в Торино, вече е трудно да изкарва до края на месеца. Средната класа в Италия се стопи, казва Кандусо. Да започнеш свой бизнес в момента според него е почти невъзможно, защото банките не отпускат кредити, а средствата, които трябва да изгориш в бюрократичния тунел, за да си откриеш фирма, достигат 9 хил. евро.

Безработицата сред младите и хората на средна възраст буквално копае дъното, стигайки най-внушителните си нива за последните четиридесет години. Ако преди няколко години заплата от 1000 евро се е считала за обидна сред образованите младежи, сега е чист късмет, ако се сдобиеш с такава. "Хората на моята възраст вече са развили такова мислене, че ако имат работа, стоят там, дори да я мразят, защото е единствената им възможност", разказва 35-годишната Луана Лумпеняни, която отскоро работи в застрахователна компания в София. Да успееш да си намериш работа на постоянен договор е сложно упражнение в днешна Италия, а без такъв забравяш и за ипотека за собствено жилище, и за лизинг за кола, и за собствено семейство. "Затова има хора на по 35, които още живеят при родителите си", казва Луана. 

"Италия за възрастни" също не е ваканция. Когато се пенсионира, бившият шофьор на камион Франко Луиджи Тенка си дава сметка, че не може да си позволи да остане в Милано. Пенсиите в неговия диапазон се облагат с близо 30% данък. С по-малко от 800 евро, които му остават, той трябва да плаща наем, сметки, да поддържа жилището си и колата си и да се храни. За него е въпрос на оцеляване да потърси друга опция. В България, освен че живее чудесно с тези пари, получава и брутната си пенсия, тъй като тук тя не се облага допълнително.

Като Италия от 60-те

И все пак защо всички тези италианци на различна възраст, с различни проблеми, очаквания и амбиции се спират точно на България, за да се спасят от кашлицата на Стара Европа? За бизнеса отговорът е сравнително ясен. Ресторантьорът Фабио Лонго, който държи квартално заведение в София, намира тук Италия от 50-те и 60-те години. "Малко диво, след голяма криза, но с ниски данъци, без фискалните белезници на Италия."

Търговският аташе на италианското посолство в София д-р Доменика Ротела го представя малко по-научно: причините България да е предпочитана от италианци с бизнес намерения са ниските оперативни разходи, благоприятното данъчно облагане, опитната трудова ръка с добър потенциал за професионално обучение и стратегическата географска позиция. Според нея броят на италианските компании тук се увеличава в последните години заради определено ниво на зрялост, което е достигнал българският пазар.

Към този микс от силни черти на България Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България", добавя и културната близост между двете страни, както и еврофондовете като двигател за привличането на нови индустрии. "Ако в следващия програмен период еврофондовете се използват правилно, сме сигурни, че страната ще расте по-бързо и по-добре", коментира той. Гиа също отчита засилен интерес на италианския бизнес към България, но не го смята за изцяло ново явление, а го отдава на добри традиции в търговското сътрудничество между двете държави.

Що се отнася до пенсионерите и младежите, това, което ги задържа тук, често отива отвъд прагматичното. Парадоксално, но и за едните, и за другите, е еднакво вероятно да срещнат любовта тук. Както ще ви обясни 70-годишният Франко Луиджи Тенка: "Голямата разлика между Италия и България е приятелството. Тук то все още съществува. В Италия всичко е само пари."

Вижте историите на различните групи италианци в България тук:

Италианските пенсионери: Тук все още има приятелство

Италианските предприемачи: Икономиката е малка, но здрава

Младите италианци: София е космополитен град