Осем години. Толкова е разликата между доходите на хората от София град и Хасково във времето. Според анализа на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години, пропастта между столицата и най-бедните региони в страната се увеличава. За периода, включен в изследването - 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79 % , при среден темп 8,50 % за страната.
Само в шест от 28-те области доходите на хората растат по-бързо от средните за страната. В графата на „добруващото“ освен населението на София-град, е и на Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол.
Анализът показва, че ако средногодишния темп на увеличаване на доходите през периода 2004-2013 г. се запази и занапред, настигане на столицата би било на практика невъзможно.
Заради това данните са илюстрирани към 2014 година при условно приемане, че занапред доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от 8,50 % и в същото време ръстът на доходите в столицата спира в края на засечения период- през 2013 година.
При тези условия първите, които биха настигнали София по доходи, са хората от Перник - през 2016 година. Изследването показва, че съседната ни Стара Загора, от която при административното деление през 90-те години на миналия век, Хасково измъкна на косъм лидерството като по-проспериращ регион, през 2014 година отстои с 10, 70 %, само на 3 години разлика в динамичността на доходите от лидера София. На толкова години спрямо доходите на софиянци са и плевенчани.
Хасковският регион е начело на таблицата, но на онази, в графата за най-слаба динамика на доходите с темп на нарастване от 7,3 процента.
В дъното са в Ловеч, който имат да наваксват в доходите си до 2044 година.
Анализаторът отбелязва, че средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии. Така например пенсиите формират едва 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин. Високият дял на доходите от пенсии в общия случай предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на нарастване поради административното определяне на този тип доход.
М. Манолова
