Ердоган убедително спечели президентските избори в Турция, които се проведоха в неделя. Пиша този текст с ясното съзнание, че неговите опоненти на изборите, най-просто казано, също не са стока. И предвид икономическия растеж в Турция през последните години, който без съмнение значително е повишил стандарта на живот поне в по-големите градове на страната, донякъде е обяснимо защо турските гастарбайтери в Западна Европа са гласували предимно за Ердоган, както стана ясно от резултатите.
Но това не променя факта, че Ердоган е човекът, който прави всичко възможно, за да заличи успешно основаната от Кемал Ататюрк в началото на XX век светска Турция – нова държава, нова нация, ново общество, което няма абсолютно нищо общо с Османската империя.
Това (че материалното положение на турците значително се е подобрило по време на неговото управление) изобщо не е оправдание, че миналото лято не подаде оставката си като премиер, когато улиците на големите турски градове потънаха в кръв, тъй като западнонастроената част от обществото, сред която са повечето добре образовани турци, излезе на масови протести срещу поетия от властта курс към Шериата. Планът да бъде унищожен градски парк в Истанбул, а на негово място да се възстановят османски казарми, които са били разрушени в началото на миналия век, просто подпали искрата.
След резултата от изборите в неделя може да се обобщи, че наглостта, алчността и невежеството, за съжаление, победиха нормалността в южната ни съседка, която най-вероятно повече няма да бъде онази симпатична страна, която виждаме в турските сериали. Там на власт продължава да е диктатурата, която абсолютно винаги в човешката история е произлизала от злото.
В Турция наблюдаваме един модел на налагане на консумиране на власт, който вече е изпробван другаде - в Руската федерация. Поради това, че по конституция нямаше право на трети мандат, Владимир Путин отстъпи поста си на държавен глава на Дмитрий Медведев за 4 години през 2008 г. Преди да заеме отново същия пост през 2012 г., в периода 2008-2012 г. Путин беше министър-председател.
След като повече от 10 години Ердоган беше премиер, сега ще заема поста на президент. Ако след настоящия му президентски мандат той успее да изкара още един, реално ще е бил на власт повече от 20 години, което си е цяла епоха.
Разликата между Руската федерация и Турция по отношение на този модел е само в едно – Турция е парламентарна република, а Русия е президентска. Затова пък на един от предизборните си митинги Ердоган обеща, че ще промени конституционните текстове така, че югоизточната ни съседка да стане президентска република. Просто е въпрос на време неговата партия да извърши конституционни промени, които да концентрират цялата власт в ръцете на президента.
Друг общ елемент от налагането на диктатурата в Русия и Турция е това, че и в двете страни диктаторите се подкрепят от по-голямата част от невежата част от обществото, която лесно се поддава на див популизъм. А такива хора и в двете страни (не целя да обидя някого) определено има много. Поставени срещу тази необразована маса, интелигентните турци и руснаци нямат реален шанс да се наложат като фактор в обществото. Те не са почитани от властта, нерядко биват репресирани и затова често се случва да емигрират трайно или се опитват да живеят успоредно на две места – и в чужбина, и в родината си.
Тази необяснима любов у посредствените турски (и руски) граждани към популистката власт се налага и благодарение на послушните медии. Почти всичките медии и в двете страни подкрепят „вождовете“ неотлъчно и на практика не са информационни източници, а пропагандни. През 2014 г., по данни на „Репортери без граници“, Русия е на 148-мо място по медийна свобода в световен мащаб, а Турция на 154-та позиция в същата класация. Турската телевизия “TRT”, например, е отделила 533 минути на Реджеп Ердоган през последната една седмица и по по-малко от 5 минути на опозиционните кандидат-президенти, предаде „Ройтерс“.
Силно се надявам, че сега, когато заради протестите през 2013 г. самовлюбеният Ердоган е и афектиран, с добре познатата ни от сериалите европейска Турция, на която някои наши сънародници дори открито се възхищават, няма да бъде свършено.
Нека не си правим илюзии, че във времена, в които Турция (17-тата икономика в света) прави крачка назад към Османската империя, Русия към Съветския съюз, а в Близкия изток на практика се извършва геноцид, нас това не ни засяга, защото сме си една обикновена балканска страна. Напротив.
Далеч съм от мисълта, че някой иска да ни окупира или да откъсне територия от България, още по-малко Турция, каквито нелепи страхове имат някои български националисти. Нелепи са, защото Османската империя е притежавала огромни територии в Близкия изток и Северна Африка, пред които Балканите са били най-малкото парче от пъзела. И при все, че в тези обширни територии е пълно с природни богатства, просто е нелогично някой да си помисли, че на Ердоган са му е притрябвали Кърджали и Ардино. Дори и на фона на добре известните популистки изказвания на същия, в които той говори бурно за мераците си да възвърне величието на Османската империя, това звучи абсурдно.
Но когато целият свят върви назад, това няма как да не се отрази и на нашата вътрешна политика, която и без това е потънала в гнусотия. Все пак живеем в глобален свят. Ако човечеството възприеме наглото поведение в политиката за нормално, световният прогрес просто ще отиде на кино. А тогава вече наистина никога няма да се оправим.
