Поредно наводнение отне човешки животи у нас и отново постави множество въпроси, на които тепърва ще се търсят отговори.Неконтролирано изпускане на язовирите е причина за трагедията в Мизия, твърдят местните хора. Според тях е невъзможно само за половин час водата да достигне над два метра височина и да ги залее.Вълната, която заля Мизия, е от преливащи язовири, убеден е и кметът на наводнения град Виолин Крушовенски. Ако имаше скъсани язовирни стени, Мизия изобщо нямаше да я има на картата. Имаме обаче категорични факти, че язовирите са преливали. Това, плюс дъждовните води от предишното денонощие, създадоха тази голяма приливна вълна, категоричен е кметът на залетия град.С язовирите няма какво рязко нещо да се случи, освен ако не аварират, а те не са, официално отрече съмненията на Крушовенски министърът на околната среда и водите в оставка Станислав Анастасов пред Нова тв. Не е имало и изпускане - нито контролирано, нито неконтролирано, заяви още Анастасов. Мизия е регион с много голям риск от наводнение.Предупредили сме местните власти още в петък за жълт код и опасност от повишаване на нивата на реките Скът и Огоста, каза още Станислав Анастасов. Той обясни, че язовирите се поддържат до едно санитарно ниво, а контролът е на собствениците им, като и осемте язовира там са общински. Язовирите въобще не са причина за наводнението на Мизия, подкрепи министъра и Асен Личев, шеф на дирекция "Управление на водите" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Напротив, основната причина са интензивните валежи и големият водосборен басейн на р. Скът, която не е толкова безобидна, колкото изглежда. Дългогодишният експерт по водите в МОСВ обясни, че р. Скът е на 18-о място по водосборна площ сред реките в България. Нейният водосборен басейн, разположен на територията на четири общини - Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, е с обща площ 1074 квадратни км. Водата от цялата тази площ се събира в р. Скът, която става най-пълноводна именно в своя край - преди вливането й в р. Огоста след град Мизия. Според Асен Личев основната причина за наводнението са интензивните валежи. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН има пунктове във Враца, Борован и Бяла Слатина, посочи той. Данните от тях показват, че а 1-ви и 2 август във Враца са паднали 128 литра на кв./м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. Количеството валежи в Бяла Слатина е 86 литра на кв./м, т.е. - 1,5 пъти над месечната норма. Най-интензивен е бил пороят в община Борован - 146 литра на кв./м, което е 3 пъти повече от месечната норма. В същото време почвата още преди 28 юли е била пренаситена от валежите и не е могла да попива нищо повече. Именно поради това във всяко предупреждение и на НИМХ и на МОСВ още десетина дни преди наводнението се казва, че поради интензивните валежи са възможни поройни наводнения и повишения на нивата на реките в региона, обясни още Личев. И заключи, че язовирите във Врачанско нямат отношение към наводнението в гр. Мизия. Те дори са обрали малките вълни и ако са започнали да преливат, то това е естествен процес, който няма принос към общото количество вода. Но ако вземем валежите, паднали само на 2 август в посочените общини, преизчислени като повърхностен отток, това е около 25 млн. куб. метра вода, пресметна Асен Личев. Това водно количество много трудно може да се оттече, тъй като гр. Мизия е разположен на много равно място, с нисък наклон. "Залагам професионалната си чест, че преливането на язовирите е незначително на фона на общото количество вода там", отсече Личев. Трябва да признаем, че има натрупани грешки в управлението на реките за десетки години назад, репликира Андрей Ковачев, съпредседател на партия "Зелените". Причината е управлението на реката нагоре по течението й. И между другото в неделя един местен жител точно това обясни: "Областният ни забрани да взривяваме дигите, за да не залее водата земеделските земи, а да залива нашите къщи", коментира Ковачев. За съжаление, когато са строени дигите през 50-те и 60-те години на ХХ век, идеята на нашата хидроинженерна наука е била да спре свободното разливане на реките, за да се увеличат площите с жито слънчоглед и пр., обясни още Андрей Ковачев. Тогава обаче не са изправили коритото на реката, а само са изградили дигите. Така в горната си част реката тече по наклона като в канал и когато стигне равното, както в случая с гр. Мизия, се образува вълната, коментира още Андрей Ковачев. В България тези реки са много, обобщи Ковачев. Според него държавата трябва да премахне дигите край земеделските земи и да определи друга политика за управлението на тези земи, за което трябва да вложи доста средства. Асен Личев от МОСВ също допусна възможността изградените в горното течение на р. Скът диги да са станали причина за нарастването на вълната. Когато са били строени дигите, по тогавашните разбирания може би не са били грешка. Сега обаче тази инфраструктура вече явно не е в състояние да поеме предизвикателствата на измененията на климата. В края на тази година по силата на нашите ангажименти по Директивата за наводненията ще бъдат картирани районите, които са с различен риск за наводнения - веднъж на 50, на 100 и на 1000 години. Така България ще има детайлни граници на всичките реки, които са застрашени от наводнения, посочи още експертът по водите.