Мата Киликчиева: Градушката в София е заради политиците, Търновско плаща за изоставените манастири, Варна - за убийството на митрополит Кирил

-Матина, аз съм жив свидетел на това как навремето пред мен ти лично предсказа, без дори да съм те питала, идването на Симеон Сакскобургготски. И това се случи в най-тоталитарните години - през 1984 г., пет лета преди сакралната дата 10 ноември 1989 г., в които само подобна мисъл си беше чиста ерес, или меко казано - будеше насмешка. Разказа ми за едно твое видение, което тогава си имала, и описа с най-голяма подробност и детайли влизането на царя и царицата в Стара Загора по пътя откъм Казанлък. Описа улиците, по които минава кортежът на Симеон Сакскобургготски и спира пред общината, шпалира, цветята, многолюдното посрещане, съпругата му, охраната му; предсказа, че ще обиколи големите градове на България и навсякъде ще го посрещат като цар, после ще се върне да живее у нас; че ще му върнат имоти; че ще застане начело на държавата, но... „няма да бъде цар, а нещо като цар, така ми се даде..?!?”- каза тогава - цитирам, дословно определението, което даде в невероятния ти разказ за връщането на царя! 

Разказах видението ни на мои колеги, а те ти се смяха от сърце. След години, когато Симеон влизаше по пътя от Казанлък в Стара Загора и аз, наред с многото журналисти трябваше да отразявам събитието, се сетих за пророчеството ти преди години за идването на царя и това, че точно по пътя откъм Казанлък ще влезе в Стара Загора, ще мине по днешния булевард „Патриарх Евтимий”, тогава бул. „Девети септември”, по улиците, които описа до пристигането му на площада пред общината и влизането му вътре... Тогава вече знаех, че ще се изпълни и другата част от твоето пророчество за него, макар и да се чудех като какъв, а не като цар той предстои да застане начело на държавата един ден. Но... и това се случи по-късно във времето, когато Сакскобургготски стана министър-председател в 85-то правителство на България. 

Сега те питам: Имала ли си и други подобни видения, които касаят страната ни?
- О-о-о, имала съм и имам видения! Показвано ми е какво може да се случи и какво можем да променим, защото имаме свободна воля. А и от нас зависят много неща, иначе ще ни изръфат, ще ни попилеят, така да знаеш!

- Кой ще ни попилее?
- Кой ли не! Много народ ще иска да се засели на тази наша хубава земя... 

Попита ме за видение: преди две години имах едно много ясно, като всичките ми видения досега. Ще ти го разкажа, но не зная и то, като това за царя, кога ще се случи. Но, слушай: 

Стоя си аз у нас, ей тука, седнала съм на дивана и изведнъж всичко изчезва пред очите ми. Появи се първо една тънка мъгла, замрежи се пред очите ми и ... после ясно виждам. Един хубав ден и аз излизам от църквата „Св. Богородица” /една от църквите в Стара Загора - б.а../ Излизам от църквата и виждам на кръстовището, на пресечката между „Патриарх Евтимий” и „Цар Симеон Велики”, поставено едно колело, на което са набучени знамена на много държави. И си аз казвам: чакай да отида да ги видя по-отблизо какви са тези знамена, сигурно ще има някакъв парад, и тръгнах напред да ги приближа. Така стигнах на южния ъгъл на градината на „Алана” - пред светофара на бул. „Патриарх Евтимий” застанах. И като вдигнах очи нагоре – на север - гледам надолу по „Патриарх Евтимий” настъпва една голяма войска. Рекох:

„Господи, какво ще стане?!...”

И като прекрачих една крачка и като си вдигнах главата, виждам, войската наближава, наближава с маршова стъпка. Уплаших се и пак викам: „Господи, какво ще става?”. И чух глас, който ми отвърна: „Не бой се, чедо мое!”. А аз си викам: сега, като наближат, ще видя каква е тая войска, по униформите им ще я позная и зачаках. Войската ме наближи и както идваше от север, минава, минава покрай мен и продължава по булеварда. Заминават на юг с бодра маршова стъпка. И като минава тая войска край мене, виждам - униформата на руснаците?! Тогава чувам един силен мъжки глас, който кънти чак и ми казва: „Чедо, мое, запомни, пак руснаците ще ви спасят! Не се отделяйте от вашите братя и сестри! Вие сте една вяра, едно православие изповядвате. Вие сте братя и сестри, затова, за-пом-ни-го! Ето, те ще дойдат да ви спасят!”. Оттука минаха и... заминаха на юг. После... изчезна картината. Пак се намерих на дивана у нас. Не знам какво беше това, за какво беше и кога ще стане, но ми се даде. Видях го едно към едно. Бях там.

- Но ние сме плътно с Европейския съюз, членуваме в него, каква тук е ролята на руснаците?!
- Не знам?! Но запомни, че 

Европейският съюз ще се разпадне

Най-малко ще минат пет години и ще се разпадне, заради това, че той на едни държави ще дава, а на други – няма да дава. Ще се породи недоволство. Всичко е изпитание! Ако ние не спрем да внасяме „отровната храна” в страната ни /има предвид и пояснява за вредата от генно модифицираните храни б.а./, ако не въведем вероучението в училищата; ако не се помолим на Бог да ни обърне пътищата - Той ще ни даде друго изпитание. Каза ми още: ”Огън и жупел ще изпращам!”... А можем да съкратим пътя на нашите изпитания.

- А това, което се случи с Варна, изпитание ли е? 
- И изпитание, и наказание е! Варна са наказани заради техния духовен ръководител, който унищожиха и хвърлиха в морето - митрополит Кирил. Но ще ти кажа защо и стана потопът точно в този квартал /има предвид кв. „Аспарухово” б.а./ - защото там са построени без закон много къщи. Там е върхът на беззаконието във Варна. И второ: тези хора никога не са потърсили истински помощта на Господ! Чрез молитва да постигнат много неща. Но изпитанията и наказанията, запомни го, няма да спрат до тука! 

Митрополитът е убит и хвърлен - затова е наказана Варна! А търновският район е наказан с наводненията заради многото манастири около старопрестолния ни град, които са запуснати. Колко много манастири има само около Велико Търново, които се рушат, обеднели са!... И още изпитания ще има!

- А градушката, която помля София, Монтана и други градове...?
- Да, и градушката! Тя пък е заради неразбирателството, заради кавгите между управниците ни, между партиите и тези в парламента, и по върховете на църквата ни. Не се събират да решат заедно кое е добро за народа, а се карат. Ще се изядат едни други! Господ „ги чука”. Това е само предупреждение! Да го знаят! Къде е милостта към Бога и към хората, към домовете на бедните, на сакатите деца?! 

И още деца ще умират

Няма да са само тези малки и невинни жертви. Съжалявам, че и децата ни отиват!... Аз съм загубила син и знам какво е да загубиш дете. Бог ни удря в най-милото - в децата ни, да ни заболи и да обърнем пътищата си, да видим знаците му, предупрежденията... Но нашите управници само се карат! Няма единство и разбирателство! Чакат ни нови изпитания, ако не призовем с всенародна молитва за спасението ни, за която ти говорих!

- Предстоят избори - кой ще оглави държавата?
- Снощи ми се даде от Духа /задавам въпроса на 4 юли - б.а/ че мъж, който от много години живее в чужбина, българин е и гони 60-те години, на такава горе-долу възраст е, той е призован от Бог да дойде в България. Ще дойде и ще бъде първо в управлението на страната, а после ще застане начело на държавата. Не зная кой е този мъж, но това ми се даде! Зная само, че е силно вярващ в Бога човек. Той е призован от Него!...

- Друго важно пророчество, което си получила Свише? 
- Бях в Гърция и това стана в първия час на Новата 2012 г. Бях заспала. Събужда ме от сън Духът и казва: „Запомни: от 2012 година започва Земният съд на народа за беззаконието... Всички пари, спечелени по нечестен път - ще изгорят, чедо мое! Защото не може повече и Земята да ви търпи! От ден на ден състоянието ви ще става все по-лошо! Всичко ще бъде платено! Всичко! За всяко беззаконно деяние, за всяка несправедливост! Съдът, който е в небесата и касае хората на Земята, вече е в действие... Ограбиха парите на хората и сега се чудят по какъв начин да се спасяват! Не-е-е, така не става!...

Можем да бъдем прекрасна държава, но това ще стане, когато ние го заслужим! Той време не ни определя. И, казах ти, Духът ми го потвърди: ”България може да изхрани с благата си, които Бог й е дал и ще й даде изобилно, не една, а пет държави!” Малка държава сме, имаме народ с много ум, но не го използваме както трябва!

Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА