Преговорите в Ню Йорк, насочени към предотвратяването на втори икономически дефолт на Аржентина за последните 13 години, са завършвали с горчиви обвинения между страните, след като Буенос Айрес заяви, че не може да приеме сделка с кредиторите от американските хедж фондове, които описа като "лешояди".

Главният преговарящ Даниел Полак, който бе назначен от съда, заяви че провалът на преговорите автоматично задейства обявяването на страната в несъстоятелност, което, наред с други неща, ще нарани икономиката на Аржентина, както и облигационерите, които не са били част от спора.

"Пълните последици от неизпълнението не са предвидими, но те ​​със сигурност не са положителни", каза Полак.

Решение на съда в САЩ по-рано блокира Аржентина от изплащането на $539 милиона от лихвените плащания, които бяха дължими до полунощ в сряда, на по-голямата част от облигационерите, докато бъде постигнато споразумение с хедж фондовете.

Хедж фондове отхвърлят преструктурирането, което бе прието от 93 процента от притежателите на облигации, и настояват за пълно изплащане на $1.5 млрд. по облигации, които те притежават.

Кристина Фернандес, президент на Аржентина, отдавна отказва да преговаря с хедж фондовете, като ги нарече "лешояди"за това, че се "нахвърлят на трупа на икономиката" на страната, която преживя кредитен дефолт през 2001 г. за рекордните $100 милиардс.

Не е имало непосредствена коментар от хедж фондовете.

Де факто третата икономика на Латинска Америка е във фалит от 4 ч. по Гринуич.

Сега въпросът е какво ще последва за финансовите пазари и за икономиката на Аржентина.

Междувременно, рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" пък понижи оценката за страната с една степен до селективен дефолт малко преди аржентинският министър на икономиката Аксел Кисильоф да обяви пред пресата от Ню Йорк, че двете страни не са постигнали съгласие в хода на преговорите.

Аржентинският министър на икономиката обаче защити твърдо позицията на правителството си, че не може да приеме сделка с американските хедж фондове - кредитори на страната и посочи, че те отказват да приемат компромисно предложение.

Кисильоф обаче не уточни за какво предложение става дума, предаде АП. "Няма да подпишем споразумение, което излага на риск бъдещето на аржентинците", каза той след срещата с кредиторите в Ню Йорк.

"Аржентинците могат да бъдат спокойни, защото утре ще бъде пореден ден за тях и светът ще продължи да се върти.", добави министърът.

Кисильоф коментира и понижаването на оценката на "Стандард енд Пуърс" за Аржентина. "Кой вярва на рейтинговите агенции? Кой мисли, че те са безпристрастни рефери на финансовата система", заяви той.

Аржентинските банки се опитаха да предложат алтернатива, като изкупят необслужвания дълг, притежаван от хедж фондове, и да избегнат спирането на погасяването му. Но сделката пропадна и това ще се отрази зле на икономиката, която и без това е в рецесия.

Аржентинците ще трябва да се подготвят за поскъпване на стоки и услуги, макар страната им да е с едно от най-високите нива на инфлация и националната валута да бе обезценена в началото на годината.

Провалът бележи неуспех на правителството да се върне на глобалните кредитни пазари, от които е изолирано вече над 10 години.

В Аржентина правителството разполага със средства, търговските банки са в добро състояние, страната има търговски излишък. Хората реагираха сдържано, съобщава "Ройтерс". "Свикнахме с лоши новини. На всеки 10 години все стават някакви катаклизми. Срамота", коментира 34-годишният служител в офис Мариано Гарсия.

Настроенията са значително по-различни от хаоса, избухнал при фалита на държавата през 2001-2002 г., когато милиони аржентинци изгубиха работата си, икономиката рухна, а десетки хора загинаха в протести, продължили месеци наред.

"Фалитът може да свие аржентинския икономически растеж през тази година с до един процентен пункт", казва Мартин. Редрадо, бивш гуверньор на аржентинската централна банка.

Финансовите пазари на страната са изложени на риск от сериозни сътресения. Обменният курс на аржентинското песо, който дълго време бе сравнително спокоен, може рязко да падне. Цените на облигации също ще имат силни отклонения. Доходността им се покачи до няколкогодишен връх още преди обявяването на новия рейтинг от S&P, което се случи след затварянето на пазара.

"Реакцията на пазара няма да бъде положителна", казва Брайън Джоузеф, търговски директор на местния брокер Puente. „Имаше големи очаквания за споразумение. Това не е добра новина".

В следборсовата търговия в САЩ курсовете на аржентинските компании, котирани в Ню Йорк, се сринаха. Акциите на Grupo Galicia Fianciero се сринаха с 22%, капитализацията на Banco Macro загуби 13%, ценните книжа на енергийната компания Pampa Energia се свиха с 18 на сто, а тези на газовия производител YPF отчетоха спад от 7,7 на сто.

Във вторник Аржентина осъществи плащане на стойност 642 млн. долара за уреждане на дълга към Парижкия клуб на държавите кредиторки, обединяващ 19 високо индустриализираните страни, предава ИТАР–ТАСС.

Общите задължения на южноамериканската страна възлизат на 9,7 млрд. долара, като в това число влизат и лихвите, посочиха от аржентинското Министерство на икономиката.

През май Буенос Айрес се споразумя за "окончателното разрешаване" на проблема с публичния дълг към Парижкия клуб, натрупан вследствие на тежката икономическа криза в страната след фалита й през 2001 г. Споразумението предвижда постепенно изплащане на задълженията в рамките на пет години. Следващото плащане на стойност 500 млн. долара е предвидено за май 2015 г.

Споразумението с Парижкия клуб бе постигнато без посредническата роля на Международния валутен фонд (МВФ). По подобна схема Аржентина погаси дълга си към Лондонския клуб на частните кредитори през януари 2006 г., спестявайки лихви за около 1 млрд. долара.

Аржентинските власти многократно критикуваха съветите на МВФ, определяйки ги като "неолиберални рецепти", довели до тежката социално-икономическата криза, която избухна в страната през декември 2001 г. Въпреки това през 2005 г. и 2010 г. Буенос Айрес преструктурира 93% от държавния дълг в размер на 100 млрд. долара.

В средата на юни Буенос Айрес претърпя тежко поражение пред Върховния съд на САЩ, след като съдиите отхвърлиха молбата за преразглеждане на историческия фалит през 2001 г. Отказът на правителството на южноамериканската страна да изплаща редовно задълженията си към непожелалите да се съгласят със схемата за преструктуриране накара засегнатите облигационери в крайна сметка да се обърнат към съд в Ню Йорк.

Съдебната им стратегия се базираше на стандартен текст от договора, който гласи, че всички кредитори имат право на еднакво отношение, и в този смисъл е несправедливо да бъдат изплащани средства на онези, които са съгласни да не получат цялата инвестирана сума, като същевременно не се изплащат на онези, които искат да получат цялата сума.

Сред фондовете, които си чакат парите, са Aurelius Capital Management и NML Capital, партньор на Elliott Management.
Копирано от standartnews.com