Скандали и сдобряванията са нормални процеси в една връзка, но ако се случват прекалено често, има повод да се замислите. Насилието не винаги е очевидно. Това може да са обиди, сплашване, унижение, следене на всяка ваша крачка, пренебрегване на чувствата ви, лъжа, сексуални посегателства. Най-много рискуват онези, които са преживели неблагополучно детство.
Децата, при които се е редувало крещене с извинения и подаръци, които са били заплашвани, унижавани, потискани морално и физически, израстват без да знаят какво са нормални любящи отношения. Ако детството ви е било изпълнено с емоционални възходи и падения, в зряла възраст може да приемете този тип отношения за любов. Ето осем признака, определени от психолога Тамара Тар, зад които се крие насилие в двойката и за които трябва да се вземат мерки на време.
1. Вие сте свръхвнимателни към потребностите и желанията на партньора си, но за сметка на своите собствени потребности. Ходите на пръсти в буквален и преносен смисъл, само и само да не го разстроите. Вероятно, точно по същия начин сте се държали с родителите си, а сега – несъзнателно с приятелите и колегите си.
Предпочитате да запазите тишина, да не споделяте мнението си, за да не разклатите лодката. По всякакъв начин оправдавате лошото отношение към вас: „Отново реагирам прекалено остро на всичко.” Всичко това са признаци, че не чувате вътрешния си глас. Всеки път, когато ви обземе съмнение: „Дали да не се разделим, заради това?”, вие пропускате покрай ушите си това, което казва вътрешния ви глас.
2. Почти сте престанали да общувате с приятелите ви. Вие нямате време да се срещате с приятелите си, както по-рано, защото изясняването на отношенията с партньора ви, отнема цялото ви време. Вместо да отидете някъде и да се разведрите, вие прекарвате почивните дни в безкрайни разправии. Започвате да се чувствате изолирани – партньорът ви иска да обръщате внимание само на него. Възможно е да го оправдавате и да намирате извинения за поведението му. Постепенно жертвите губят увереност в себе си и започват да се винят за проблемите в отношенията.
3. Стараете се да избягвате всякакви конфликти. Вместо да изкажете това, което ви тежи, вие мълчите, за да има мил. При това избягвате конфликти във всяка сфера от живота, не само у дома, но и в работата. Може би правите това по навик или сте уморени и намирате сили да изразите своята гледна точка, след толкова конфликти у дома. Отстояването на собствените ви интереси е непосилна задача, много по-лесно ви е да се приспособите, отколкото да се тревожите, че непокорността ви ще се превърне в напрежение в отношенията.
4. Не осъзнавате собствените си чувства и потребности. Децата, които живеят с взривоопасни и неуравновесени родители, се учат да ги поставят на първо място и да се грижат за тях. В крайна сметка възрастният човек, израснал в такова семейство, свиква да бъде родител на собствените си родители, а после и за любимия си човек, да оправдава тях и да вини себе си, да игнорира потребностите си и желанията в полза на близките си.
5. Подлагате се на опасност заради партньора си. Това може да бъде, напр., агресивен начин на каране на кола. Вие сте наплашени и в дъното на душата си се ядосвате, но запазвате мълчание, за да не провокирате пристъп на ярост от отсрещната страна.
6. Чувствате силна умора. През целия ден се чувствате като „парцал”. Все по-трудно ви е да изпълнявате всекидневните си задължения, дори не сте убедени, че потребностите ви са от значение. Престанали сте да се усещате компетентен, не вярвате на собствените си знания и опит.
7. Правите секс против волята си. Не искате, но правите секс – за да съхраните мира. Този сценарий се повтаря все по-често и по-често? Всеки път, когато правите нещо против волята си, само и само да не стане скандал, вие давате на другия своята сила, предавате себе си.
8. Прощавате отново и отново. В последно време вие неколкократно сте прекъсвали отношенията си завинаги – само и само да простите отново ида обещаете, че ще се обичате до края на живота си. Вие прощавате грубото отношение, давате последен шанс и вярвате на празни обещания, които никога не се изпълняват.
Истинската любов предполага, че и двамата партньори са равноправни, че те двамата еднакво взимат и дават в отношенията. Разбира се, ние може да правим нещо, което не ни харесва, заради любимия човек, но когато такива постъпки стават навик, това не е добър знак. Ако две личности с обичат един друг, те уважават границите на всеки един, разделят бремето на вината, ако нещата вървят зле, и заедно се опитват да намерят изход от ситуацията – без взаимни обиди и гняв.