Изборът на приемник на Сергей Станишев на председателския пост в БСП е сред водещите теми в неделните вестници.

„Част от елита на БСП се събра днес на „Позитано" 20, въпреки че официално среща не беше обявена. За пръв път от доста време Сергей Станишев също се появи на публично място.
Днес по обед се срещнаха хора, които по принцип са съперници за лидерския пост, като например Михаил Миков, Драгомир Стойнев, Янаки Стоилов.
Според неофициална информация, фаворитите за поста на Сергей Станишев са основно трима - Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Мая Манолова...
Повечето делегати, които идваха до партийната централа, казваха, че вече са направили своя избор и имат фаворит за утрешния ден...
В късния следобед днес от пресцентъра на БСП съобщиха, че окончателният брой на номинираните от партийните структури за лидерския пост е 29. Шестима вече са си направили отвод - Борислав Гуцанов, Георги Пирински, Николай Малинов, Александър Симов, Георги Петърнейчев и Милко Багдасаров.
Сред номинираните са още настоящият лидер Сергей Станишев и актьорът Стефан Данаилов..." - в. „Труд".

„Някои пък бяха дошли в централата на партията, за да си направят отвод още днес.
„Трябва да си безспорен, за да се кандидатираш за лидер на БСП, особено в тази сложна ситуация. А аз не се чувствам безспорен", заяви Борислав Гуцанов.
На „Позитано" 20 по едно и също време бяха още Кирил Добрев, Димитър Дъбов и делегати от цялата страна. Оказа се обаче, че не всички са поканени на среща в сградата. Мая Манолова явно не беше и затова си тръгна без дори да влезе вътре. „Утре БСП избира не просто председател, БСП избира път. Аз се надявам да избере пътя на промяната. Един ще спечели. Сигурна съм, че другите ще застанат до него", заяви тя.
Повечето делегати, които идваха до партийната централа, казваха, че вече са направили своя избор и имат фаворит за утрешния ден..." - в. „Сега".

"Чака ни едно сериозно изпитание в неделя, на което възлагам особени надежди", коментира предстоящия конгрес на БСП за избор на нов лидер министърът на отбрана в оставка Ангел Найденов.
„Не берете особени грижи за моята реализация. Със сигурност ще се занимавам с политика, друг е въпросът на какво ниво и в каква посока. Ясна е моята политическа принадлежност и не бих ѝ изменил в никакъв случай. Чака ни едно сериозно изпитание в неделя, на което възлагам особени надежди. Това е изпитание и за всеки един от членовете на моята партия - на БСП. Едно събитие, което е заредено с много напрежение, от което се надявам БСП да излезе с много повече енергия, сила, амбиция, с много повече възможности - да излезе по-силно", допълни Найденов..." - в. „Стандарт".

В. „Дневник" помества интервю с Мая Манолова:
„Каква е най-спешната промяна, от която БСП се нуждае?
- Мотото на моята платформа е "Да върнем БСП на социалистите". Това означава да върнем демокрацията в БСП, да върнем гласа на хората в партията. Можем да започнем този процес още с подреждането на листите за парламентарни избори. Ако бъда избрана за председател, ще дам възможност на местните структури сами да си подредят листите.
Наложително е и да се върнем към екипния принцип на работа...
И да започнем да връщаме морала и почтеността в политиката...
Нужна ли й е на БСП "Коалиция за България"?
- Разговорът за коалицията тепърва предстои. Решението трябва да бъде на партията, не на лидера. На БСП са нужни всички лявомислещи хора. Аз трудно деля хората. По-лесно ми е да ги събирам. Тогава сме силни...
Коалиционната политика ще е прозрачна, т.е. ще се знае кои леви политики настояваме да залегнат за изпълнение, ако има съвместно управление. Преговорите ще се водят публично пред очите на хората. Но всичко зависи от гласа на избирателите и от резултатите от изборите на 5-ти октомври..."

Протестът на Украйна срещу прояви на дискриминация към украински деца в наш черноморски лагер също е сред актуалните теми.

„Украинското външно министерство е изпратило протестна нота до българското дипломатическо ведомство срещу дискриминацията на деца в летен лагер на българското Черноморие, съобщава изданието "Лига новости", цитирайки прессъобщение от Киев.
Според украинските власти един от ръководителите на група аниматори в международния детски лагер "Мистрал" в Свети Влас - Игор Абесинов, е забранил на децата да носят украински флагове и традиционни символи. Украинското външно министерство настоява българските власти да разследват инцидента.
В нотата се посочва, че за да се осигури консулска защита и съдействие на украинските деца, а също и за изясняване на ситуацията, в лагера пристигнал украинският консул. Случаят е взет под специален контрол от украинското външно министерство и от посолството на Украйна в България, се казва в документа..." - в. „24 часа".

„По данни на украинските власти един от възпитателите в международния детски лагер "Мистрал" в курорта Свети Влас е забранил на децата да носят украински флагове и традиционни символи.
Според dir.bg в нотата, цитирана от украинския сайт news.liga.net, се настоява да се разследва инцидент, свързан с "дискриминационни и украинофобски постъпки спрямо украинските деца".
Украинското външно министерство моли българското МВнР да даде правна оценка на действията на Игор Абессинов - ръководител на група аниматори в детския летен лагер "Мистрал" на българското Черноморие. Базирайки се на показания на роднини на украинските деца и на очевидци, външното министерство в Киев посочва, че Абессинов забранил във ваканционния лагер да се демонстрират и да се носят украински национални символи. Тези действия на аниматора, се казва в нотата, "не са нищо друго, освен морално издевателство над украинските деца заради демонстративната проява на неуважение към украинската национална символика"...- в. „Сега".

„Украинското външно министерство окачествява действията на Абессинов като "дискриминационно престъпление по национален признак, нарушение на човешките права и свободи, разпалване на ксенофобски настроения и на междуетническа нетърпимост"...
Ръководителят на парламентарната група на украинската партия "Отечество" Сергей Соболев определи случилото се в международния детски лагер "Мистрал" като "политика на Руската федерация". "Това говори само едно - че разпалването на междунационалната вражда, дори и сред детските колективи, за съжаление, се е превърнало в политика на Руската федерация", каза Соболев пред БНР..." - в. "Дневник"

Друга тема от всекидневниците е сформирането на служебен кабинет и тенденциите за бъдещо управление , които се забелязват в сегашния момент.

"Няма да съм служебен премиер", заяви вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова от ефира на „Тази събота" по бТВ. „Не участвам в съставянето на служебното правителство и не съм получавала предложения", категорична бе тя и изрази мнението, че служебният премиер трябва да бъде балансиран човек...
Във връзка с нейните планове след края на политическата й кариера сподели: „Ще продължа да работя на широко обществено поле. Президентската власт не прилича на никоя друга".
„Политиците трябва да обясняват какво искат да направят и защо. Ние стигнахме до разделение, което е опасно за националната сигурност. Трябва да се преборим с покварата на обществените нрави България винаги е оцелявала и ще оцелее", смята вицепрезидентът..." - в. „Стандарт".

"Аз имам ангажимент към Българската академия на науките (БАН), тя е в процес на преустройство. Не би било добре да прекъсна работата си там, за да поема нова". Това каза пред телевизия "България он ер" председателят на БАН академик Стефан Воденичаров в отговор на въпрос дали ще става служебен премиер.
Неговото име упорито се спряга в последните дни за евентуален избор на Росен Плевнелиев за глава на служебното правителство.
Попитан дали всъщност е бил поканен за поста, той каза: "Не е имало покана от президента, не съм говорил с него".
"Академията е в отношения с всички български структури, разговаряме с всички" - така Воденичаров отговори на констатация, че неговата кандидатура е добре приета от широки обществени и политически кръгове..." - в. „24 часа".

В. „Труд" помества по темата коментар на Васил Проданов, озаглавен „Ще бъде ли служебният кабинет байпас към управление на Борисов":
Президентските изявления след оставката на правителството дадоха началото на предизборната кампания. Тя ще се води чрез конструиране на противоположни образи на състоянието на България. В образите, генерирани от Бойко Борисов, неговото управление, от което бе свален с народни протести и самозапалвания, е било време, когато "всичко цъфтеше", а народът е бил щастлив пред безкрайните магистрали. И обратно, образът на последвалото управление с мандат на БСП е рисуван апокалиптично като разпад с истерични призиви към МВФ да донесе 5-6 млрд., след което той самият ще дойде на бял кон и ще ни спаси. Всъщност пропагандна стратегия на Борисов още при изборите през 2009 г. беше да раздува балона на "тежкото състояние", в което е заварил държавата и за "най-страшната икономическа криза, в която се намира светът".
Така ще бъде и сега.
В интерпретациите на БСП образите на света изглеждат по противоположния начин. Станишев говореше как България 3,5 години е живяла при "диктатурата на Борисов", как, за да спре ГЕРБ, е принуден да направи правителство въпреки трудните баланси в Народното събрание и как след това народът се е "освободил от страха". Управлението на ГЕРБ - време на "мачкане на бизнеса" и обедняване на българския народ. Напротив, при Орешарски имаме "нормализиране и стабилизиране на страната след управлението на ГЕРБ", изпълнени са 90% от обещанията, бизнесът е получил "глътка въздух", започнало е намаляване на безработицата, направени са важни социални стъпки. И по време на предизборната кампания БСП ще настоява, че подкрепяното от нея правителство в основни линии се е справило добре, оставя страната в сравнително добро финансово състояние и проблемите са резултат преди всичко на саботажа и наследството на ГЕРБ, които, ако дойдат отново на власт, окончателно ще ни завлекат в пропастта.
Стои въпросът какво ще бъде мястото на президента в това предизборно конструиране на черно-бели образи на страната. Още преди повече от година Плевнелиев обяви, че е снел доверието от досегашното правителство, а след това точките на противопоставяне им бяха твърде много. Очевидно е, че очилата, през които Плевнелиев вижда България, са в цветовата гама на ГЕРБ, а не на БСП. Това не може да не даде отражение върху действията му сега, когато има възможност за засилване на правомощията си чрез назначаване на свое правителство от хора, от които може да изисква конкретно изпълнение на определени свои приоритети.
Неговата политическа оптика пролича от четирите задачи, които той формулира за следващите 20 дни от съществуването на Народното събрание.
Първо. Иска актуализация на бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, а също и на държавния бюджет. Но приоритетът на президента всъщност е искане на ГЕРБ, а не на БСП, която е готова само на актуализиране на бюджета на Здравно-осигурителната каса, но не и на държавния бюджет, подчертавайки, че събираемостта на приходите върви в рамките на нормалното в сравнение с други години. Именно по този въпрос се очерта новата конфигурация на политическите сили, тъй като това предложение ще мине благодарение на ДПС, макар и не във версията на Бойко Борисов, който говореше за "дупки в бюджета" и увеличаване на дефицита на 7%.
Второ. Според президента "необходимо е парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита". Възниква въпросът защо парламентът трябва да взема такива решения? Служебният кабинет няма такива правомощия, но очевидно това има отново предизборно пропаганден смисъл и съставът на служебното правителство и вероятно министърът на финансите в него ще бъдат такива, че говоренето му ще бъде в тон на предизборната стратегия на Борисов за апокалиптично описание на финансовото състояние на държавата - негова пропагандна стратегема в спечелването на изборите.
Трето. Постави въпроса за състоянието на БНБ и смяната на Иван Искров и неговия заместник, за което призовава и Бойко Борисов. Борисов дори направи своето предложение за Калин Христов като нов гуверньор, веднага оспорено от БСП, която, съзнавайки, че няма да стигнат до единна кандидатура, поиска това да се отложи за следващия парламент...
Сигурно и служебното правителство ще е подбрано така, че да вижда света през очите по-скоро на Борисов и подготвяна от президента бъдеща конфигурация на политическите сили, а не на Мерджанов..." - се казва в публикацията.

„ДПС и ГЕРБ очевидно са в някакъв пробен период и правят сондажи, включително и на общественото мнение, за едно бъдещо съвместно управление. Това заяви пред Дарик радио евродепутатът от левицата Илияна Йотова. Тя каза още, че години напред България ще бъде управлявана от коалиции, но БСП вече ще има много по-сериозни изисквания и критерии, ако трябва да участва в следващото управление.
„Не случайно в много части и структури на партията се чуват призиви, дори и да няма коалиция, БСП да се яви самостоятелно. Това не се е случвало от много години насам. Така че всичко предстои на 5 октомври", посочи евродепутатът..." - в. „Сега".