Фестивал на древното жито лимец се проведе днес в стамболовското село Рабово. Вече 6-та година местния земеделец Петко Ангелов засява древната култура/ на поне 9 хиляди години/ и продава златен хляб и жито. Буквално. Въпреки че сорта е напълно изоставен още преди 200 година заради липсата на каквото и да е стопанско значение, Петко успява да пласира килограм жито по 6 лв. За сравнение, съвременната високодобивна и хранителна пшеница върви между 30 и 60 ст за килограм, като последното се счита за цена-мечта. Една от причините е, дори по нашия край добивът на хранителното зърно е 400 лв за декар,у а лимецът го докарка най-много до 120-140 кг от Декар. Това не попречи на Петко тази година да засее 450 декара, които днес ритуално бяха зажънати от местни жители в старинни тракийски носии. Жътвата бе открита с възпроизвеждане на древни обичаи още от времето на траките. Счита се че лимецът е бил техния хляб. В интерес на истината древните са нямали и друг избор, картофите, бобът, доматите и другите продукти с висока биологична маса още не са били внесени от Америка, нямало е и наука която да култивира по-високо добивни сортове.

Освен с ниския си добив лимецът е известен и с ниското си съдържание на полезно вещество за правене на хляб или въобще нещо хлебно. По-голямата част от зърното се състои в 4 слоя твърди люспи, които трябва се отстранят за да се стигне до сърцевината. Това оскъпява неимоверно обработката на зърното. Образно казано, от житото остава повече плява отколкото брашно.В лимецът почти отсъства глутен, който всъщност прави характеристиките на хляба. Колкото повече глутен има пшеницата, толкова по-качествен е хляба. Липсата на глутен е полезна само при 0.3 до 1 % от хората, които имат алергия от него. Заради липсата на въпросното вещество, още от 19-ти век считат лимеца за фураж. И вкусът му е горе долу такъв. Добре сварените зърна наподобяват булгура, като поне според мнозина опитали го, последния е по-вкусен. За разлика от булгура и фуража обаче лимецът се продавал по 2.50 за 100 грама в магазините, а преди години хлябът се предлагал на умопомрачителните 22 лв за кило. Сега самун можел да се намери за „приличните” 6-7 лв. Причините за тези невероятни цени, е затлъстяващото и застаряващо западно общество, което е в истерия от всичко био и го купува ударно и без пазарлъци. А лимецът е много био.

Напук на слабите му икономически/и вкусови/ показатели, житото е много богато на протеини и още ред полезни за човешкия организъм елементи като калий, магнезий и др. Счита се, че лимецът е чудесен заместител на месото и зеленчуците и може и да е вярно, защото навремето хората са карали без тях-Америка още не е била открита, а месото не е било за всеки. Има ли са само пшеница и то главно - лимец. Счита се че с каша от 100 грама лимец дете е можело да се изхрани в в рамките на няколко дни до седмица и пр това да расте здраво. Освен любим на диетолозите, лимецът е благословен за здравето. Не поема тежките метали от средата, макар че същевременно почиства почвата. Може да расте в радиоактивни райони , без да се замърсява-установен е незаразен лимец на 200 км от Чернобил в първите години след аварията там. Културата е изключително адаптивна е към климатичните условия и крайно непертенциозен към средата, в която се отглежда. Лимецът е неподатлив, както за торове, така и за пестициди, но пък и не му трябват, защото е надлежно защитен от вредителите. Въпреки безспорните му предимства, цената определя лимецът, като храна за богатите, при това-чужденци. Ненапразно почти целия тазгодишен добив на Петков вече е изкупен от партньори зад граница.
Г.Христов

Петко Ангелов