Тези дни покрай суматохата с оставката на правителството и цирковите сцени в парламента се зарових в архивите си, търсейки... Всъщност забравих какво съм търсел, както често се случва, когато човек се разрови в старите шкафове. Понякога откриваш неща, които отдавна си забравил или дори не си подозирал, че са там. И много често ги виждаш по нов начин.

Та ровейки се в архивите си открих един свой коментар от април 2006 година. Формалният повод за него е бил един бял жребец, препускащ през оживеното хасковско кръстовище на „Дунав” с „Раковски”.  

Ето стария текст, от 2006 година:

Белите коне винаги са с предимство. Всъщност, самото словосъчетание "бял кон" е натоварено с толкова много символи, че каквото и да напишеш, все ще е вярно. Древните софисти дори са се упражнявали с него, като са дали класическия пример за недобросъвестно логическо умозаключение - "белият кон не е кон". Логиката е, че думата "кон" означава животно, а "бял" - качество. Предметът (А) и неговото качество (В) са две различни неща, следователно А не е В, или "белият кон не е кон". Блестящо, нали?

Също като обясненията на Ахмед Доган за "обръчите от фирми", които не означавали корупция. Само дето конят си е кон.

Обаче воден от инерцията на горната логика стигам до извода, че у нас политическите партии или не са политически, или не са партии. Вижте например колко по-достоверно звучи например "Българска социалистическа мафия". Нали?

Или пък "Съюз на (все още) свободните мафиоти". Да не говорим за символиката в наименованието "Национално движение Капо де тути капи", сиреч шеф на всички шефове. Или пък "Движение за права и пари".

Доган е прав, ама абсолютно прав като казва, че ДПС не е етническа партия. Не е. Тя не е партия, а структура от ранносициалиански тип. Обръчите от фирми са само видимата част на айсберга.

Но както се казва - това беше добрата новина. Лошата е, че всички останали партии са такива мафиотски структури. Те се явявават на избори не за да управляват, а да могат да крадат повече. Самият факт, че без притеснение се говори за "квоти в управлението" и дори се съставят формули като прословутото 3:5:8, говори за безпардонно разпределение на парчетата от баницата. На ти на теб просветата, дай на мен язовирите, на третия ще дадем земеделието.

Мафиотското мислене така е навлязло в ежедневието и речника ни, че вече дори не го забелязваме. И го възприемаме за нормално. А то не е.

Но нещата са стигнали вече прекалено далеч. Както каза един автомонтьор, когато му закарах моята повредена трошка: Работата не е за доктор, а за поп.

На този мафиотски партиен фон Атака сякаш се появи като светъл лъч надежда. Но яростните им нападки към ДПС като етническа партия ме изпълват с подозрения, защото проблемът не е в етническия състав на ДПС. Все едно да упрекваш американската мафия, че е сицилианска. Явно и за тях белият кон не е кон.

Това беше текста, повтарям – от 2006 година. Както забелязвате, в него има няколко партии в повече – като например НДСВ и ССД, но има и липсващи. Като ГЕРБ, която бе създадена в края на същата 2006 година. Има и все още актуални, като Атака, която обаче е с единия крак в отвъдното.

Поглеждайки към положението отпреди 8 години, човек няма как да не стигне до извода, че колкото повече се променят нещата в нашата родина, толкова повече си остават същите. И понеже все пак някои от куклите на сцената са други, е неизбежно да си зададем въпроса кой им дърпа конците, та се получава така, че различни играчи всъщност играят един и същи мач?

В днешната ситуация, която една медия сполучливо описа като „след Орешарски и преди Борисов”, на сцената ще се разиграе познатото: вината на предишните, обещанията на следващите. Макар че за положението, в което се намира страната, невинни няма.

Колкото и да се тупат в гърдите кой какво е направил (ГЕРБ – магистрали, БСП – 2 лева отгоре към пенсиите), всеки може да оцени ситуацията в България по посърналите лица на съседите си, по угрижените погледи на колегите, по собственото си усещане за безизходица и безнадеждност.

А само след месец ще започнат отново да ни обливат с порой от думи, като общото между всички тях ще е опитът да ни убедят, че белият кон не е кон. И независимо, че този театър сме го гледали вече много пъти, пак ще ни принудят да си купим билети.

За да оцелее, България се нуждае от коренна, дълбока промяна, рязка смяна на статуквото. В древния Рим, при устройването на триумф един роб е вървял до окичения с венец пълководец и е повтарял в ухото му: Помни, че си смъртен! Може би при обявяваването на победителя на предстоящите избори някой трябва да шепти в ухото на спечелилия: Помни, че в края на мандата е вратата на затвора!

Защото конят си е кон, независимо дали е бял, черен, или даже кафяв.

Тодор Кръшков