На прочутото тържище за плодове и зеленчуци в Любимец един от най-атрактивните и млади продавачи e бъдеща психоложка. 19 -годишната Таня Николова обаче не е на тържището да търси пациенти, защото цените тази година са такива, че на производителите им идва да полудеят. Младото момиче е от сутрин до вечер край прашния импровизирания пазар, тъй като е нещо като мениджър по продажбите във фамилния бизнес.
Таня знае за отглеждането на дините всичко - от А до Я. Разказва, че миналата година родът й е стопанисвал 80 декара, но за тази година оставили само 11 дка с дини. Решили да намалят площите, защото от година на година ставало все по зле с печалбата.
Като цяло първите дини били лоши заради дъждовете и градушката, която удари региона преди около месец. Сега обаче стоката си е напълно в норма, категоричен а е Таня. „И точно когато ние, българските производители, трябва да имаме пазар, да продаваме, да видим нещо от труда си, пак ни заля гръцкия внос“, разказва момичето. И добавя: “пазарът тази година е пълна трагедия“. Динята на едро върви по 16-18 ст. килограма, за сравнение миналата година цената беше около 20 ст. Най-често се купуват около 3-4 т, колкото хваща един бус. Преди време прекупвач от Словакия, който бил редовен износител на любимешки дини от години насам, пак се обадил. Чуждият търговец обаче също се изхитрил и предложил да натовари два тира от по 20 тона дини за смешната цена от 7 евроцента. Семейството на Таня категорично отказало.
Сред най-крупните купувачи на пазара в Любимец тази година са джамбазите. Товарят на евтинийка дините на стари Лади и Москвичи буквално до тавана и после ги продават на дребно по селата. Дори не си играели да дават цена на килограм, а направо ги пласирали на бройка за по 2 лева на бабите, обяснява Таня.
А много от по-вещите бостанджии, подредили стоката на каруци и в ремаркета около Таня, са категорични, че още от следващата година спират с дините. Няма хляб вече в динята, ще търсим друго препитание, казва Мария Калайджиева.
Отдавна приключил с бостаните се оказва Атанас Кирилов. Преди 10 години мъжът имал 10 декара, в които вложил 3 000 лв. Накрая се оказало, че не му остават пари да закара стоката в София, за да я продаде, та взел назаем. Оттогава се е пренасочил в производството на кромид лук и е далеч по-доволен. Разказва, че тазгодишното дъждовно лято е благоприятно за него. Лукът върви по около 60 ст. за кило.
Доволни, неудовлетворени, печалбари или пък земеделци, като цяло пазарът в Любимец е пъстър откъм настроение, откъм цветове и аромати на сочни плодове и добре отгледани зеленчуци. Всички на тържището обаче са единодушни, че за да има родно производство, трябва да имат и по-добри условия за търговията.
Производителите от Любимец искат ново, подредено тържище и мечтаят за изкупен пункт, на който да продават произведеното. И си пожелават да се върнат онези години, когато от Любимец за Германия Полша и Чехия са тръгвали в по една върволица тирове, натъпкани догоре със стока, родена от плодородната местна земя.
М. Манолова
