На днешния ден се навършват 111 години от Илинденско-Преображенското въстание. То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушено е жестоко. За да се спасят от отмъщението на турците, 30 000 бежанци само в Източна Тракия търсят спасение в днешната Бургаска област.
Като връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, то носи имената на църковните празници, на които започват основните бунтове: в Битолския и в Солунския вилает е 20-ти юли или 2-ри август – т.е. Илинден; в Одринския вилает е 5-ти или 19-ти август – Преображение Господне и в Серския вилает е 12-ти или 27-и септември – Кръстовден. Въстание е кулминацията на борбите на българите в Македония и Одринска Тракия за освобождение и национално обединение към земите на Отечеството. Насочено е срещу султанския безправен режим и жестокия феодален гнет в Турската империя, проявени най-остро спрямо поробените народи. Чрез него българите в двете области правят пореден решителен опит да отхвърлят чуждото иго и да разчистят пътя на вече овладяващия Западна Европа технически прогрес, правов ред и демократично развитие, пътя на свободното национално и личностно самоопределяне.
