"Гърсон бе, хей! Юн каве - извика бай Ганьо.

- Monsieur! - отзова се пъргавият гарсон.

- Юн каве е апорт газет булгар - поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: - Не съм ги забравил тия ваджии френските.

Гарсонът му донесе кафе и едни зацапани корици, в които бяха прикачени няколко български, издрани по краищата газети.

- Чакай да видим какви новини има, какво става по света - каза бай Ганьо, като разгърна кориците и се задълбочи в политиката. Аз наблюдавах отстрана как той жадно, с наслаждение поглъщаше антрефилетата, усмихваше се и със светнали очи пущаше сегиз-тогиз по едно "браво!" По едно време, препълнен, види се, с възхищение, обърна се към мене:

- Ех, че ги нацапали! Я слушай да ти прочета..."

Алеко Константинов

I.

Бай Ганьо и Бочоолу вестникаря в центъра на Виена:

- Гърсон бе, хей! Юн каве!

- Ганьо, защо на френски бе, нали сме във Виена? Пък то и сервитьорчето тук е българче.

- Верно, Бочо, но нали съм тук изолиран и се обърквам – добре че са електронните газети да се информирам.

- Ганьо, бе, как ти хрумна да утрепеш Данко Харсъзина – сега ще ни изкара червата този кръволок.

- Млъкни, дрънканици да не слушам! А пък и стените уши имат – кой знае какви ги кроят срещу мене с Дребнорибков.

- Те че ги кроят, кроят ги. И твоят Маймун Хасан, дето толкоз пари му даде, че и бонус башка, и той взе срещу тебе да дрънка. Казвал бил той, че бай Ганю е голям мошеник, ама никой не слушал. Тръгна в телевизията ти с гавази да влиза, реве, че пари си му дължал...

- Ай, айдука му с айдук! Но нейсе, като си курдисам работите пак ще допълзи при мене, на свирка ще свири и кючек ще играе. Ти остави лакардиите, Бочо, ами кажи колко чувалчета докара?

- Докарах, Ганьо, колкото побра самолета, но май ще е за последно, че нашият човек от ВИП-а го уволниха и може да се разприказва.

- Ба, бошлаф! Ще пътуваш с камиона тогава: аз на онова добиче Данко парите си не оставям! В чувалчетата по петстотин ли ги докара?

- Корнишоните са по петстотин в чувал, но лангите излязаха по двеста. Едвам излетяхме бе, Ганьо!

- Какви корнишони.... какви ланги, бе ахмако?!

- Ами... как бе, Ганьо! Гуньо не ти ли каза колко поскъпнали краставиците на пазара във Виена. Решихме да напълним самолета и да ударим кьоравото – и касиерката е вътре в далаверата. Заради нея и един бидон розово масло докарахме.

- О-о-х майко! О-о-х майко! Какво да правя, като само серсеми са край мене... Удар ще получа...

- Недей така, бе, Ганьо – сигурна е тая работа с краставиците!

- Млъкни! Ти си най-големия хайванин! Чета вчера твойта газета и, ако те не познавам, ще взема да река, че и ти си ме предал, бе! "Ганю туй обрал, Ганю онуй прибрал", а пък Данко - изкипрен целия в бяло, до дясното рамо на Али Язовира и даже пред Данчо Ментата!

- То, Ганьо, такованката... за конспирацията, бе! Не ми връзвай кусур! А то Данко си е едричък, а пък Данчо - фъстък, та затуй тъй излизат на кадрото...

- Бошлаф! Ти, кога искаш, и Руското можеш от Бокал Хайван по-бабаит да изкараш – нали те знам аз, ама нейсе...

- Сериозно, Ганьо, страшно е сега към нас – трябва най-прикрито да действаме! Али и Данко са вдигнали всичко: Дребнорибков арестува наред из банката – и касиерката вече е в кауша. Данчо се дере от телевизора, че със закон банката ти ще вземе и парите й в друга ще прехвърли. Гуверньорът Паликлечков и той е с тях – депутатин май са му обещали да става...

- Така е, Бочо. От главите си и от пуста лакомия теглим. Анадоллука ни изяде главата! Е че то, брате, не е един, не са двама да се справим ние честните хора с тях, бе. Като са плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, арменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света, па тогоз изгорили, па оногоз закърпили - бактисали хората! Затова тук като им замиришеш на някой нашенец – яко дим бягат...

- Ама кажи си сега правичката, бай Ганьо - къде е по-хубаво, във Виена ли, в София ли?

- Млъкни, Бочо, не ме прекъсвай! Така добре я бяхме нагласили у нас! Данко реди обществените нареди, на тогоз скръцне със зъби, на оногоз някоя пара даде, и – всичките тлъсти сметки - ето ти ги у банката. А аз – знаеш ме – съм човек широко скроен, ларж. На никой от тези серсеми, дето сега ни гонят, заем не съм отказал. И какво получавам за награда, Бочо, какво? Маймун Хасан даже срещу мен да вземе да говори!

- Ама ти, Ганьо, си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм те хвалил!... Те викат Ганю такъв, Ганю онакъв. - "Да ме прощавате - викам, - не е тъй."

II.

Открито писмо на Бай Ганьо до медиите в България:

Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,

От няколко месеца насам срещу мен е предприета една голяма и мръсна уйдурма! Данко Харсъзина, заедно с Али Язовира, Ментолов и Дребнорибков искат да ми вземат банката, като разклатят доверието в цялата система.

Съветвам ви, господа и дами, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си липсващи пари, чувалчета и прочее. Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката, лъжи дето и в газетите на Бочоолу ги няма, се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които искат да ми я вземат (банката). Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от гусин гуверньора Паликлечков, са липсата на досие-папирите на кредитополучателите? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Че аз тези досиета ги знам наизуст барабар с папирите, гусин Гуверньор – нали половината са на тези, дето сега ме гонят!

Чии нареди следвате Вие, гусин гуверньор? Защо не допуснахте сахлан акционерите да намерят работещо алъш-вериш решение за банката? Свободата на алъш-вериша е на първо място – държавната регулация идва по подир. Та не можем ли ние с Гуня, Бочоолу и други уважавани търговци да решим проблемите, които и без друго ги няма. Та ние да не сме на гроб камък! Защо подминахте без уважение нашите писмени и устни прошения? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора (макар че какви хора са тези кръволоци!), около Данко Харсъзина, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката?

Гусин Паликлечков,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в чували огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под черезвичайно надзирание! Изнесени били стотици милиони! Краставици, трънки и глогинки! Бочоолу ми е свидетел, че нищо такова не се е случило! Ако лъжа, да пукна! Тъй като на всички стана ясно, че тази уйдурма е режисирана от определен кръг хора, рекетиращи мен и банката в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал натурално заверени показания пред Иречека в Прага.

С уважение,
Бай Ганю

III.

Из Закона за банката на Бай Ганьо Балкански (ББГБ), вносители – Али Язовира и Йордан Ментолов:
....

Чл. 1 ББГБ се закрива и се открива нова, здрава банка – Харсъз Банк ООД.

Чл. 2 В Харсъз Банк ООД отиват всички сметки, освен тези на Бай Ганя и свързаните с него лица (най-вече Бочоолу и Гуньо Пелтека). Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица, не са свързани лица с Бай Ганьо, колкото и да са били свързани допреди три месеца. Техните пари да не се барат!

Чл. 3 Ако Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица не си обслужват или не са си обслужвали заемите, и поради това в балансите на Харсъз Банк ООД се отвори дупка, да се запълни с държавна пара бол!

Чл. 4 Гуверньорът Паликлечков за нищо не е виновен, защото няма нито нужните правомощия, нито нужните способности…