Кирил Милчев

Една книга от български автор, все още неотпечатана, буни духовете във Фейсбук през последните месеци. Темата за произхода ни, разбира се, вълнува всеки българин. Но не само темата провокира интереса на публиката. Става дума за развенчаване на общоприети схващания, задочен спор с авторитети, привеждане на доказателства от многобройни летописи и древни съчинения. Книгата е озаглавена „Древната българска история. Кимерийци. Хуни. Българи.“ Авторът е Кирил Милчев. Той е роден през 1963 г. в Карлово. Завършил е българска филология в Пловдив. Защитил е докторат по философия на религията. Бивш депутат от НДСВ. Сега работи в администрацията на омбудсмана на републиката.

Тези, които проявяват интерес към темата, могат да прочетат части от все още неизлязлата книга в блога на автора – http://letopisec.blog.bg/.

А ето и кратко резюме, специално предоставено от автора за читателите на Haskovo.net:

Защо не знаем старата българска история до 681 г.? Този въпрос ме преследва от 2005 г. и с написването през 2014 г. на книгата „Древната българска история. Кимерийци. Хуни. Българи.“ сложих точка на почти десетгодишно проучване и изследване на българската история до 681 г.

Какъв е българският произход?

През 1856 г. Раковски се среща в Белград с възрожденския книгопродавец Хаджи Найден Йоанович, който е роден близо до Пазарджик. Хаджи Найден дава на Раковски в Белград един исторически ръкопис, донесен от него от Атон. В този ръкопис Раковски прочита сведението, че

древните българи са се казвали „гимери и кимери“.

През 1865 г. в Букурещ Раковски издава „Българска старина“ и на стр. 200 публикува ръкописа. Почти девет години, от 1856 до 1865, Раковски търси да научи нещо за тези кимерийци. Докопва се до Херодот и го цитира, но през ХІХ в. изучаването на кимерийците не е на дневен ред. В някои западни издания по онова време

отъждествяват херодотовите кимерийци с кимврите от Скандинавия, което днес вече се знае, че е грешно. Но Раковски няма ориентир и също се впуска да проучва кимврите, тъй като наука за кимерийците няма.

През ХХ в. наред с изучаването на Древния свят се изучават и кимерийците, но руските учени до 80-те години на ХХ в. погрешно ги отъждествяват със скитите. Едва в последните 30 години кимерологията беше

променена и стана сериозна историческа наука, благодарение на учени като Иванчик, Паркер, Тохтастев и др.

През VІ в. византийският летописец Прокопий Кесарийски пише, че хуните произхождат от кимерийците. Но това сведение, поради липсата на

наука за тях през ХІХ и ХХ в.в., е пренебрегнато. Днес, благодарение на сериозният фундамент в кимерологията, може да наредим пъзела на древната хуно-българска история, която няма нищо общо със Средна Азия и с тюрките.

Древните хуно-българи са кимерийци по произход.

За съжаление, тези търсения на Раковски, които са били в духа на науката от ХІХ в., не са критично продължени, те просто са забравени изцяло през ХХ в., когато българските учени от Българската академия на науките

наложиха табу над темата „Г.С.Раковски като историк“. Няколко поколения българи бяха възпитани, че Раковски е само революционер, но не и учен. Срамно е, че поне един учен от ХХ в. не си е задал очевадния въпрос: откъде „анонимния автор“ от Атон или дори Раковски до 1865 г., знаят не само гръцкото название „кимери“, но и асирийското, което е с „г“.

Кои са кимерийците?

За тях преди откриването на асирийските клинописи през ХІХ в. се знаеше много малко и то на основата на античните автори като Омир, Херодот и Страбон. Независимо от това все пак се е знаело, че те се казват

Κιμμέριοι. Но с откриването на асирийските клинописи кимерийската история придоби по-точни контури и най-вече стана ясно, че самоназванието им е всъщност „гимир”. „Акадското „Gimir (ra)”/ „Gаmir (ra)“…

Първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник. Тоест, нито един учен от ХХ в. не

си е задал въпроса: откъде Раковски през 1865 г. - ако е „фантазьор“ както го обижда Иречек, - е знаел за акадското сведение, че те се наричат и Gimir (ra),

а не само Κιμμέριοι , както винаги ги изписват на гръцки?

Откъде атонския монах, написал че българите на Волга преди Ал. Македонски са се звали „кимери и гимери“, знае не само гръцкото Κιμμέριοι, но и името им с „г“, т.е. така както е било тяхното самоназвание, видно и

от съхранените имена в еврейски, арменски и грузински: Гомер, Гамирка, Гимри?

Проблемът е, че съществуват десетки сведения, че произходът на българите е кимерийски, но и до днес на тях просто не им се обръща внимание. Затова написах тази книга, с надеждата да си припомним забравеното и да се замислим за миналото си. Защото народ, който няма минало, няма и бъдеще.