През 80-те години Марко Семов посети за кратко Япония и написа книжката „За Япония като за Япония”. Аз се озовах в страната на изгряващото слънце за около седмица през март 2003г. в състава на официалната правителствена българска делегация. Посещението ми там си има малка предистория.
Бях вече се запознал с Румен Сербезов. Срещнах се с него в София. Изглеждаше колоритно с козята си брадичка и вратовръзката тексаски тип. Обядвахме заедно в пицария зад Двореца. Аз бях поискал срещата. Разчитах на сантимента на Сербезов към Хасково, където навремето бе първи секретар на партията, както и на добрите чувства на хасковлии към него като към нестандартен ръководител, родом от града. Желанието ми бе на настъпващата селяния и капитали с неясен произход да се противопостави нещо, макар и чисто емоционално. Останаха си добрите намерения.
Все пак срещата не бе напразна. Научих как навремето в Хасково е пристигнал световно известният архитект Кишо Курокава, един от основателите на архитектурния метаболизъм, известен с кулата-капсула Накагин в Токио, където има 140 апартамента с площ от по 10 кв.м. При посещението си в града Курокава поискал картата на Хасковски окръг. Огледал я внимателно и сложил пръст върху с. Крепост, обявявайки, че там следва да се изгради модерен нов градски център със сгради от алуминий и стъкло на бъдещия мегаполис Хасково-Димитровград. Останалите проекти на Курокава за японски хотел и нов театър в коритото на Хасковска река са добре известни. Те също останаха добри намерения.
Когато разбрах, че ще пътувам до Япония, отново се обадих на Румен Сербезов и поисках да ми даде връзка с д-р Торао Токуда. Сербезов ми каза, че е безпредметно, защото по същото време Токуда е в Киев. Излъга ме. В Токио разбрах, че Токуда си е в Япония. Бях в компанията на зам.-министъра на икономиката Милен Керемидчиев. С новоназначеното българско търговско аташе Тома Чупаров успях да издействам среща с Токуда. Първоначално аташето не вярваше, че тази среща може да се уреди в рамките на ден-два. Аз му казах да намери начин да съобщи на Токуда, че областният управител на Хасково иска да говори с него. Чупаров ме погледна съжалително, но аз добавих да каже, че този град е бил управляван от Сербезов и в очите на аташето прочетох разбиране. В два часа посред нощ телефонът в хотелската ми стая звънна. Не спях. Часовата разлика убиваше желанието ми за сън. Чупаров с развълнуван глас обяви, че на следващия ден д-р Токуда ще прати кола за мен и Керемидчиев. В 11 часа следващия предиобед ни посрещна нисък човек по риза и панталон с тиранти - сакото си с етикетче „Пиер Карден” бе хвърлил небрежно на пода. Това бе Торао Токуда. Той проведе дълъг спор със зам.-министъра относно неприятностите, които имаше с реституционните претенции към парцела, където щеше да се строи болницата му в София. Керемидчиев се опитваше нещо да опонира, но Токуда го прекъсваше с насочен към гърдите му пръст и се възмущаваше от българската бюрокрация. Дойде моят ред. Заговорих му за идеята да направим болница „Токуда” в сградата на военната болница в Хасково. Обясних, че е в центъра на града, че паркът й представлява ботаническа градина с редки дървесни видове. Говорих му за близостта на Хасково до Турция и Гърция и възможността и от там да идват пациенти за малка сърдечно-съдова хирургия. Хасковското лекарско съсловие ми бе подготвило на английски обстоен проект. В един момент д-р Токуда насочи пръст и към моите гърди и аз спрях да чуя възраженията му. Чупаров обаче, добре запознат с японските нрави, се обърна към мен и ми рече: „Г-н Зарчев, според мен той Ви дава знак да продължите да говорите.” Накрая Токуда извади лист и молив от онези бакалските - с два края - червен и син. Започна в единия цвят да пише приходи, а в другия разходи. Заговори и той. Каза, че проектът си струва. Ангажира се да осигури техника за болницата и пет милиона долара оборотни средства, както и лекари от Пловдив и София, които вече е обучил в Япония. От мен се искаше да направя усилия да осигуря сградата на болницата от министерството на отбраната и да поддържам връзка със Стоян Александров - директор на банка „Токуда” в България. После д-р Токуда ни покани на обяд с Керемидчиев. Отидохме в малко местно ресторантче, където ядохме телешко и сурова риба и пихме бира, произведена в Сапоро.
Върнах се обнадежден в Хасково, но и този проект стигна до фазата на добрите намерения. Видях се със Стоян Александров, но интересът, който прояви, бе хладен. Най-вече времето се оказа недостатъчно. Мандатът ми не стигна, а после в сградата на военната болница в Хасково щеше да се настани съпругът на дамата, която зае мястото ми на областен управител.
И така сега в Хасково няма нито японски хотел, нито модерен театър, нито болница „Токуда”. Проектите ли се оказаха грандиозни или Хасково недостойно за тях? Градът винаги е принадлежал на хора, които не се съизмерват с величината на архитекти като Курокава или лекари като д-р Токуда. Градът е на селянията и дребните човеци, които нямат желание да ставаме част от Европа и света. Валидни са техните мерила за архитектура, здравеопазване, култура, промишленост и морал, колкото и лилипутски да са мащабите им. А пък ако на такива като мен не им харесва какво става в Хасково, то свободни сме да си тръгнем - прав ни път. Нека оставим града на хората, които са го обсебили, а ние можем да идем да се заселим в някое от миниапартаментчетата в кулата-капсула Накагин като толкова искаме да сме космополити. Какво пък? Може в Токио да се чувстваме много повече у дома си, отколкото в Хасково.
