Инж. Христо Димов,

Център за Кариерно развитие-Хасково

Инж. Димов, разкажете за работата на Центъра за кариерно развитие?

В Хасково такъв има от месец. Той е част от по-голям проект на Българската търговско-промишлена палата. Такива центрове има още 28 в България.

Консултираме предимно такива хора, които искат да вървят нагоре в професионалното си развитие. Но добре са дошли и всички, които търсят някаква консултация. Услугите в центъра са напълно безплатни до януари догодина, когато изтича проектът. По-нататък умуваме как ще става финансирането на центъра, но идеята е той да продължи да работи. През обучение досега са минали 30 души, на индивидуални-консултации - 15.

Откъде трябва да започне човек, който иска да расте в кариерата си?

Първото нещо за този, който иска да се развива, е да се научи как по-добре да продава качествата си, как да бъде добър пиар на себе си. Има различни техники в това отношение. Но всъщност това е постоянното желание на съответния човек да се развива, да се самовъзпитава, да повишава квалификациите си. Образованието в общи линии е и един от основните принципи, на базата на която можеш да растеш в професията си.

А реално как трябва да заявим този свой стремеж да вървим нагоре в кариерата си, само чрез работа си да го показваме, или трябва да влезем в пряк контакт с работодателя си  и да поискаме повишение?

Има различни методи. Първо обаче трябва де се види какви са възможностите за развитие в съответната компания.

Каква е опасността човек да се самозабрави или надцени?

В Кариерния център работим със специалисти-психолози. Имаме различни тестове за самооценка, за мотивация на съответния човек. При желание на консултирания можем да подадем попълнени тези тестове на нашите експерти и те да дадат мнение, за да кажат  какви са  реалните му възможности, за да може той сам да осъзнае какво иска, до каква степен е готов да се развива и докъде може да стигне в желанията си всъщност.

Добре, но в България дълги години битува съзнанието “Като си имам работно местенце, по добре да си натискам парцалите на него“, какво ще кажете на хората, които въпреки че са недоволни от позицията си, са избрали варианта да си натискат парцалите?

-Казвам им: да не се притесняват да сменят работното си място и да не спират да се развиват. Но по принцип има няколко типажа в кариерното развитие. Това е пряко свързано обаче и с възрастовите групи. Виждаме различни тенденции в желанието им да се развиват през годините. По-младите генерации вече са по-смели в желанията си и не се страхуват да го заявяват. Всъщност нашата роля в Карирерния център е  да ги подпомагаме да взимат правилните решения в подготовката за кандидатстване на новата позиция, да им помогнем в избора, който трябва да направят в карираното си развитие.

За какви консултации най-често ви търсят?

Помощ при писането на мотивационно писмо и СV.

Какви основни компоненти трябва да съдържа CV-то?

Има няколко вида  CV-та. У нас основно се работи с европейския формат. Той като цяло е хронологичен и е подходящ за попълване от хора, които устойчиво са се развивали в кариерата си, като етапи на изкачване в йерархията. Препоръката е информацията да бъде записана много точно.

Относно мотивационното писмо - то не трябва да бъде много дълго. Пише се в свободна форма, но има основни неща, които трябва да се включат в него. И тук основното, което препоръчвам е: НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАЙТЕ! Пишете за реалните възможности, които притежавате. Най-важното е да сте искрени.

Много от хората обаче все още се затрудняват какво точно да попълнят в графата “Други умения“. Уменията от всякакво естество ли е удачно да бъдат отбелязани? Редно ли е да  запиша в  CV-то например, че мога да плета брюкселска дантела?

Софт, или меките умения, са много важен елемент като цяло за представянето на един човек. Наблюдавам напоследък, че за някои компании, които навлизат на българския пазар в последно време, вярват в тенденцията да се обръща внимание и на т. нар.“други умения“. Но независимо какви умения отбелязвате, дали сте били каратист или плетачка на дантела, определящо е всъщност позицията, за която кандидатствате. Но най-важното е тези умения да се обосноват. Как са придобити, кога са придобити тези умения и  с какво ви помагат те.

Кандидатите се притеснява често от въпроса, който може да им бъде зададен от работодателя - за възнаграждението, които очакват. Как трябва да реагираме при този въпрос?

Мълчанието не е добър знак във всеки случай или пък този: колкото ми дадете. Препоръката е когато един кандидат се явява на интервю, да не определя конкретни параметри при такъв въпрос. Кандидат-служителят също има правото да попита: Колко вие може да ми дадете?

Отговорът може да е и от типа - да се каже колко е очакваното възнаграждение „от -до“, и да се продължи „а при постигнати резултати вие какво може да ми дадете?“

Освен това, препоръчвам кандидатите да потърсят предварително информация за фирмата, в която кандидатстват. Да се поинтересуват и приблизително какви са възнагражденията в този бранш за съответния регион, за да бъде и адекватен отговорът им. Това винаги прави добро впечатление.

Какъв вид, в който се явява кандидата, би направил лошо впечатление на евентуалния му бъдеш работодател?

Относно външния вид най-важното е облеклото да е прецизно подбрано  според позицията, за която се кандидатства, а не например според сезона.