Двама бивши служители на американската Агенция за национална сигурност (АНС) дадоха показания пред германския Бундестаг за извършвания от нейния шпионаж.
Най-напред през германските парламентаристи застана Уилям Бини. "Дойче веле" предаде, че депутатът от "зелените" Константин фон Нотц, който е и член на комитета на Бундестага, занимаващ се с разследване на скандала с АНС, го попита дали мащабното разширяване на шпионажа на американските спецслужби след 11 септември 2011 година, е законосъобразно.
"Не", отвърна американецът. "След терористичните удари правителството просто попита АНС: "Какво може да се направи. Впоследствие това бе направено", каза Бини. Телекомуникационните данни се събираха като с прахосмукачка, значително бе разширено сътрудничеството с големите телефонни и интернет компании. Девизът на АНС е бил: "Дайте ни да следим всичко".
С показанията на различни свидетели, включително на Бини, споменатият комитет на Бундестага започна разследването за работата на спецслужбите. Парламентаристите искаха да знаят по какъв начин чуждите разузнаванията като АНС или британският Център за правителствена връзка събират информация за гражданите и как се нарушават основополагащите права.
Вероятно най-добрият информатор по въпроса би бил Едуард Сноудън, но членовете на комитета и досега не могат да постигнат компромис относно мястото и начина за общуване с него. Опозицията смята, че трябва да бъде разрешено на Сноудън да дойде в Берлин от Москва. На свой ред правителствените партии, които могат да взимат решение относно условията за провеждането на такава среща, смятат обратното - първоначална беседа със Сноудън в Москва. Но доколкото Сноудън смята да говори само в Германия, сега по въпроса цари тишина.
Така или иначе пред депутатите бе застанал 71-годишният Бини, който напусна АНС още през 2001 г. и оттогава критикува американска спецслужба.
В АНС Бини е работил от 1970 г. и е бил технически директор в последните години от работата си там. Мъжът в инвалидната количка разкри пред парламентаристите с уверен глас някои неща за структурата и намеренията на АНС. Информацията му не съдържаше много нови неща. Но даде много за бъдещата работа на комитета. Бини сравни разузнавателната практика на собствената си страна с практиката на диктатурите. "Те искат да имат информация за всичко. Затова те са тук (в Германия). Това е тоталитарен подход, който преди е бил само при диктаторите". Когато разбрал, че АНС е тръгнала по неверен път, той я напуснал. Но спецслужбата продължила да гони целта си. Сега е възможно да бъде следено цялото население - не само в чужбина , но и в САЩ. А това противоречи на конституцията.
АНС е разширила влиянието си благодарение на победното шествие на влакнесто-оптичния кабел през 80-те и 90-те години. Днес по-голямата част от комуникационните данни се предават с неговата помощ, този кабел като мрежа обхваща целия свят. Когато Бини е работил АНС, една от основните задачи е била да се намери начин за извличане на ценна информация от огромния обем данни. Но също и за колкото се може по-дългото съхранение на получените данни, казва Бини. Бившият служител на АНС не криеше какво може да прави държавата с получената информация за гражданите. Той предполага, че в данните целенасочено се търсят възможности, които могат да дискредитират нежелани лица.
Бившият служител на АНС, който живее на няколко метра от централата й, разказа и за информация, която стана достояние съвсем наскоро. Според изследвания на радио-телевизионните компании NDR и WDR, ползвателите на системата Tor, позволяваща да се установи анонимно дигитално съединение, попадат в специална база данни на АНС. Бини смята, че спецслужбата е организирала следене най-вече за онези, които искат да се защитят от зоркото око на спецслужбите.
На свой ред "Ди Цайт" цитира Бени, според когото практиката на АНС е "заплаха, надвиснала над всички демократични страни в света". Според изданието "това, което той разкриваше, шокираше дори след толкова години" (след напускането му).
Бини потвърди, че между АНС и немските власти има секретни договорености. От думите му става ясно, че "всъщност в Германия АНС не събира данни за немците. Но понеже интернет комуникациите сега са интернационални, следователно информацията за немците се среща и събира навсякъде из мрежата". Що се отнася до подслушването на канцлерката Ангела Меркел, служителите на АНС "са искали да разберат какво мисли Меркел, какво я безпокои" и впоследствие да използват тези знания като "лост".
Представителят на социалдемократите в комитета Кристиан Флизек отбеляза по повод споделеното от Бини, че става дума за глобално следене.
Освен Бини показания пред германските депутати даде и друг бивш служител на АНС Томас Дрейк, съобщи още "Ди Цайт". Според него в АНС попадат почти всички данни, които минават през германската територия. "Така скоро САЩ ще се превърнат в държава на тоталното следене", предупреди Дрейк. Той подчерта, че тази система "задушава целия свят" и "мълчанието" на Федералната разузнавателна служба на Германия е "ужасно", въпреки че тази служба е само "апендикс" на американските спецслужби.
От показанията на Бини и Дрейк следва, че АНС е "апарат, който действа самостоятелно, вече не е контролиран и е възможно при сегашната структура изобщо да не може да бъде контролиран", обобщава "Ди Цайт"
