Абу Бакр ал Багдади, мистериозният лидер на иракската сунитска групировка ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), обяви създаването на халифат в завладените от неговата организация територии в Ирак и Сирия. По този начин той цели да заличи междудържавните граници, начертани след залеза на Османската империя. Но постига и още нещо: съживяването на една идея, която тъне в прах от десетилетия насам - създаването на глобален халифат. Съвсем скоро Близкият изток може да се "сдобие" с нов държавен ред, а надеждите за мир и стабилност в региона вече стават все по-безпочвени.

Крайната цел: глобален халифат

Привържениците на ИДИЛ са мюсюлмани-уахабити, които се самоопределят като салафити. Те проповядват ислямския интегрализъм и искат да наложат исляма като универсална религия. В основата на всичките им действия стои стремежът да наложат своята версия на сунитския ислям - т.нар. Салафия. Проповедниците на това религиозно течение се опитват да докажат вечната валидност на исляма. Те се отнасят враждебно към много от достиженията на съвременния свят и се борят за прочистването на омърсената от човека вяра в Бога. В техните представи ислямът е вечен и съвършен - и единствено той е достоен да поеме лидерската роля.

Салафитите аргументират политическата си дейност с постулатите на Корана, като крайната цел е обявяването на глобален халифат. Установяването на религиозен ред е общ стремеж на всички военизирани ислямисти, а от особено значение е въпросът за легитимния наследник на пророка Мохамед. Тъй като въпросът за политическото и религиозното наследство на Пророка остава навремето неизяснен, властта отива в ръцете на първите четирима халифи, наричани още Праведните - Абу Бакр, Омар, Осман и Али.

Шиитите не приемат това разпределение на наследството на Мохамед и признават единствено Али, четвъртия от праведните халифи. Оттук произтича и непримиримата вражда между салафити и шиити - вражда, която взима жертви и до днес. Само през последните няколко дни джихадистите от ИДИЛ избиха в Ирак стотици шиитски войници и полицаи.

Кутията на Пандора

Титлата "халиф", използвана от османските султани в продължение на над 400 години, е превръщала нейния носител във "владетел на всички правоверни" и "наследник на пророка Мохамед". След залеза на Османската империя халифатът успява да просъществува до 1924 година, когато е отменен от Кемал Ататюрк. Оттогава насам различни халифатски движения се опитват да възродят тази форма на управление, а надеждата им е, че халифатът ще превърне света в по-добро място за живеене.

Онези мюсюлмани, които разглеждат исляма като вечен и съвършен, мечтаят за ренесанс на ислямския Златен век. Днешната изостаналост на ислямския свят се дължи, според тях, на заговор на Запада - и най-вече на американците и ционистите, които искали да унищожат исляма. В този смисъл джихадистите от ИДИЛ отварят Кутията на Пандора - при това не само в Близкия изток.