Малко преди да си отиде от този свят през 2011г.Стив Джобс сам обяви състояние в размер на десетки милиарди долара. Ясно беше откъде са парите. Момчето, което се изхранвало, като връщало бутилки за по пет цента, впоследствие направи революция в живота на хората. Първо създавайки и развивайки компютърната система като персонална, а после и откривайки подцененото отпреди него значение на така наречената „мишка” за опериране с компютъра.
Известният руски магнат Роман Абрамович също притежава състояние около двайсетина милиарда долара. Той не направи нищо особено за човечеството. Вместо това си направи яхта за триста милиона долара, но не знам как би могъл да обясни произхода на парите си, освен със съмнителни финансови операции.
Миналата Коледа почина Михаил Калашников, който има неоспорими заслуги към човечеството, конструирайки най-модерното лично конвенционално оръжие - автоматичната пушка АК 47. Калашников бе погребан с един чувал железни ордени, на държавни разноски, без никакви пари в джоба, които иначе би било нормално да притежава.
Парите не винаги и не навсякъде са мерило за успех. Не с финансовото състояние на човека, а със сътвореното от него се измерва стойността на живота му. Парите са безспорна мотивация, но те имат свойството да се превръщат в самоцел за низшите духом. Тези хора са най-големите бедняци. Те не оставят нищо на поколенията. Без друго човечеството не върви по стъпките на финасовите магнати, а след своите поети. Исус е поет, съветвайки ни да дадем едната си риза на ближния. Мартин Лутър Кинг е поет, провъзгласявайки мечтата си за свобода и равенство на хората. Дънов-Учителят, е поет, като обявява любовта за единствена градивна сила. Твърдят, че алчността и егоизмът също водят до прогрес, но това е измамно усещане. Алчността е твърде дребнава, злосторна и вероломна, за да може нещо да съгради.
Вървя по центъра на Хасково и с болка се сещам за дървото, което отсякоха наскоро. То се намираше на ъгъла срещу Книжния пазар и Тракийското дружество. За сведение това бе ясен. Дървото не пречеше на никого, не бе болно или опасно. Просто ясенът има скъпа дървесина и Алчността го е отсякла за дребни стотинки. Сега там е останал един тъжен пън. Може би този пън е един мълчалив паметник на Алчността. Нали сега в Хасково се прочуваме с паметници на негативните неща? Някой се самопровъзгласил за Икар и решил да направи паметник на Завистта. Хубаво де, ама митологичната история за античния Икар е, че той полетял към слънцето. Къде намесихме тук Завистта? И ако този самообявил се за прототип на Икар местен герой иска да полети, не му ли минава през ума, че го дърпат към земята не анонимните ръце на Завистта, а неговите съвсем реални дисаги, пълни с пари, придобити по нечестен начин? Икаре, не търси причината в завистта на хората, а в собствената си алчност! Освободи се, ако ти стиска, от бремето на престъпно присвоените пари и може да опиташ да полетиш!
Алчността преди години събираше пари и за паметника на Богородица, без клетата Божа майка да я е упълномощила за това. Събираше ги под формата на принудителни дарения. Никой така и не разбра колко пари са събрани от хората насила и колко от тях са отишли за разходи по изграждането на паметника? Разликата между двете суми, която впрочем може да се окаже внушителна, трябва да е потънала отново в джобовете на Алчността.
Алчността праща общински емисари из хасковските квартали, застроени с жилищни кооперации и изнудва хората да променят параметрите на данъчните си декларации, така че да се събират повече налози от тях.
Алчността вдига таксите за детските градини. Понеже се оказва твърде неприятно да се вземе такова решение на общински съвет, Алчността привиква поединично във всяка детска градина родителите на децата, извива им ръцете и ги принуждава сами да подписват договорите с увеличени такси.
Алчността чертае сините зони в града. С всеки изминал ден те плъзват все по-надалеч от центъра. Скоро целият град ще е една синя зона на Алчността.
Алчността наскоро настели тротоарите на големите булеварди с нови плочки, които се изпотрошиха след първото почистването на снега. Никой не дава отчет колко струват на местните хора печалбите на Алчността.
Започнахме със Стив Джобс - човекът, който е работил цял живот, за да съзидава, а състоянието му се явява страничен ефект на сътвореното от него за полза на цялото човечество. През 2005г Джобс произнася знаменита си реч пред студентите от Станфордския университет. Говори им как е започнал от нищо, как не Алчността, а Любовта го е ръководила по пътя му. Как се е справил с рака на панкреаса и им казва още нещо: „Останете си гладни! Останете си глупави!”. Звучи странно и налудничаво, както странни и налудничави са възгледите на Стив Джобс, които придвижиха човечеството напред по пътя на прогреса. Всъщност идеята е съвсем проста и нормална. Само гладните за съзидание и творчество хора и достатъчно глупавите, дето мислят, че парите не струват колкото добрите дела, могат да полетят. Останалите, които престъпно трупат пачки на гърба на обикновения човек може, разбира се, да им завиждат. Но не мисля, че си струва на тези нещастни завистници, чак да им правим паметник, колкото и Хасково да е подходящо място за това.
