Доскоро българската поговорка "Ако те е страх от мечки - не ходи в гората!", беше само обобщена мъдрост за това каква е готовността на човека да рискува. За родопчани обаче народната сентенция вече е ежедневие, защото мечките не са само в гората, а вече слизат до селата и дори големите градове. След кратко затишие от около 2 г., последвало най-тежките инциденти с горския звяр - при който загина човек, а жена едва оцеля, след като беше разкъсана - дивите животни отново са на дневен ред. А местните хора са категорични, че те са проблем. Не само защото са многобройни, а и заради зачестилите нападения върху стада, пчелини и имоти.

Да те срещне мечка вече не е "привилегия" само за гъбари, ловджии и горски стражари. Хората из родопските села ги виждат почти ежедневно, страхуват се за децата, а най-наблюдателните вече разпознават трайно навъртащите се екземпляри. "Скоро ще започнем да ги кръщаваме, ама най-добре - с пушките!", заканват се възрастни мъже от района на село Забърдо, където през април хората пропищяха след няколко кървави нападения на стръвница.
При последния инцидент от преди седмица 58-годишен мъж пострада по време на работа в гората, подгонен от мечка с малко. Инцидентът стана в непосредствена близост до една от най-атрактивните и посещавани от туристи екопътеки в района на Смолян - "Каньонът на водопадите". Тя се намира на около 300 м от последните къщи на кв. "Средок" в областния град. От РИОСВ изпратиха групата за бързо реагиране, за да предупреждава туристите, че в района има мечка с малко, а експертите продължиха да раздават на местните спрейове и поучителни брошури за правилно поведение на човек при среща със звяра. Тези мерки обаче предизвикват повече насмешка, отколкото сериозно отношение. Хората са единодушни, че нищо не може да помогне, ако не бъде разрешен отстрелът на проблемните зверове. "Като видиш мечка в гората първо ще напълниш панталона
после ще се сетиш, че имаш спрей, пък докато го извадиш - скъсан си", ядосва се възрастен мъж от краен квартал в Смолян. Хората от Родопите не са против дивите животни, просто искат да се чувстват защитени от тях. Масово и единодушно обаче е мнението, че на държавата - мечките са й по-мили, а за хората никой не мисли.
"Много поздрави на Европейския съюз от Забърдо! На еколозите и Бриджит Бардо - също! Могат да дойдат и да си приберат скъпоценните мечки, на нас не ни трябват. Животът ни е по-скъп". Това са само част от гневните призиви на хората от чепеларското село. Според местните мъже, наоколо бродят поне 15-тина от защитените животни, с които са се срещали неведнъж. В края на април 300-килограмов мечок изкорми 6 овце и нахапа още 3
Преди това пък малко мече рани крава, а стар мъжкар разкъса шопар в самото село. Тогава над 500 души в селото започнаха подписка, за да искат отстрел на поне една стръвница в района. Статистиката със сигурност не е точна, защото никой не знае колко точно кафяви мечки бродят в района на Родопите. Специалистите смятат, че са между 180 и 220, ловджиите пък удвояват бройката. Еколозите са категорични, че такава статистика е почти невъзможна, защото видът обикаля огромни територии и на ден преминава около 60 км. Така днес мечката е в България, утре - в Гръцко.
През последните 10 години в областта са разкъсани около 500 домашни животни, десетки пчелини с кошери са унищожени, а през пролетта на 2010 г. стръвница уби 65-годишен мъж в смолянското село Кутела. Само след месец друг звяр нападна възрастна гъбарка в гората край съседното село Малка Арда, която едва оцеля от раните си.
Семействата и на двете жертви осъдиха държавата
в лицето на МОСВ и получиха обезщетение. Проблемите обаче не спират, а през 2013 г. не е издадено нито едно разрешително за отстрел на мечка в региона.
Специалистите смятат, че най-големият проблем не са самите животни, а липсата у тях на страх от хората. Те съветват при среща със звяр в гората да се вдига силен шум, за да се стресне животното. Според тях фактът, че ловците целогодишно подхранват дивеча с царевица, също скъсява дистанцията между хората и мечките. На фотокапаните редовно били засечени кадри на мечки, които се хранят от хранилките, а прасетата чакат край тях. Имало дори и снимки на по две-три мецани, които похапват от фуража Според еколозите, това е проблем, който тепърва ще се решава, защото мечките свикват с храната, свързват я с хората и губят страх от тях. Затова слизат все по-близо до селата и нон-стоп са на хранилките, които не трябва да се пълнят целогодишно, а само при нужда. Ловците обаче сипвали царевица редовно, за да привличат прасетата и така покрай тях и мецаните.

МЕРКИ: Садят фиданки, за да ги държат далеч

Кметове настояват проблемът да се реши около кръглата маса

"Не знам кой е виновен, всеки си дърпа чергата - и ловците, и еколозите, а хората страдат. Мечките са повече от хората в Родопите и трябва всички институции - заедно с кметове и ловците, да се съберат, да седнат на масата и да решат проблема генерално", заяви кметът на Баните Райчо Данаилов. Баните са общината, дала жертвата през 2010 г. и е една от най-рисковите за нападения, заедно със Смолян, Лъки, Девин и Чепеларе.

Според него програмата трябва да набележи общи мерки, защото проблемът е много сериозен и трябва да се реши на всички нива - от местно до законодателно, смята Данаилов. Тоталната забрана за отстрел е в сила от края на 2012 г., когато след поправка в Закона за лова и опазване на дивеча, отпадна квотата от 3% за кафявите мечки. Точно заради единичният отстрел на защитеното животно срещу България тръгна наказателна процедура и управляващите клекнаха пред Европейската комисия (ЕК). Европа пък даде почти 2 млн. лева по 36-месечен проект, който приключва в края на годината за "Управление на мечките и намаляване на щетите, нанесени от вида". По програмата бяха закупени нов джип "Форд рейнджър", екоинспекцията се оборудва със специално ремарке, както и с две нови клетки за проблемни екземпляри, които експертите използват вместо стъпкови капани, за транспортиране и за слагане на GSP-нашийници на мечките. Към инспекцията заработи и група за бързо реагиране, която облече специални екипи по европейски стандарти и раздава антимечка-спрейове на хората в рисковите зони.
Раздадени бяха 30 овчарски кучета и 150 електропастира на стопаните, които смятат, че това е единствената що-годе спасителна мярка, а другото било пари нахалост.
Като дългосрочна мярка екоекспертите са планирали създаването на горскоплодни насаждения и дивечови ниви като естествена хранителна база, която да отдалечи мечките от населените места. Залесени са 30 000 горско-плодни фиданки в рисковите за нападения от мечки райони и др, създават се дивечови ниви. Изградена е информационно-наблюдателна система за кафявата мечка и щетите, причинявани от нея - двукратно са залагани фотокапани в система от квадрати 6х6 км в цялата територия на РИОСВ - Смолян. Проведени са специализирани научни изследвания на хранителния й режим - посещения на терен в места с често присъствие на кафява мечка и отчитане факторите на средата, като е създадена базирана информационна система за подаване на сигнали и следи от присъствие на кафява мечка, отчетоха наскоро от РИОСВ в Смолян.
Щиляна Чакърова