Финландия ще трябва сериозно да обмисли присъединяването към НАТО заради руските агресивни действия в Украйна и да организира референдум по въпроса след изборите през 2015 г., смята финландският министър на отбраната Карл Хаглунд, предаде Ройтерс.

„Русия не трябва да се изненадва, че в съседката ѝ се води дебат относно членството в НАТО“, каза министърът.
„Руснаците сами го предизвикаха“,
добави той, посочвайки като пример и кратката война на Москва срещу Грузия през 2008 г., както и действията ѝ в Украйна.
„Въпреки че Русия не е заплаха за Финландия сега, тя е непредсказуема“, посочи министърът.

Той обаче увери, че Русия няма да има основание да се страхува от Финландия, ако тя стане член на НАТО.
„Членството в НАТО на Финландия няма да е заплаха за никого“,
увери Хаглунд.
Следващият премиер на Финландия Александър Стуб, който ще поеме поста идната седмица, заяви, че би искал страната му да кандидатства за членство в Алианса по време на следващия мандат на Парламента от 2015 г. до 2019 г.
Допитвания до общественото мнение показват, че само една пета от финландците подкрепят идеята за присъединяване към Алианса.
Финландия, която е член на ЕС, има трудна история с Русия.
Тя спечели независимостта си от руската империя след болшевишката революция през 1917 г., но после едва не я загуби в битката със СССР през Втората световна война.
По време на Студената война Финландия запази тесни икономически връзки със Запада, но избягваше политическа конфронтация с Русия.
Независимо дали Финландия ще стане част от НАТО или не, тя би трябвало да увеличи разходите за отбраната с 200 млн. евро годишно, за да си гарантира надеждна защита, смята министърът.

През 2012 г. бюджетът за отбрана на страната беше от 3,1 млрд. евро. Относно санкциите срещу Русия, въведени досега от САЩ и ЕС, а именно – визови ограничения и замразяване на авоари, Хаглунд препоръча забрана върху търговията с оръжие.