21 картини на благоевградския художник Пламен Бонев-Гибона са подредени в галерия „Форум“ в Хасково.  В четвъртък вечер за официалното откриване на изложбата му авторът пристигна направо от Балчик, където тези дни е на пленер.

Роден е през 1954 г. в София. Установява се и твори в Благоевград. По професия е сценограф. Има над 10 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, музея “Пушкин” в Москва, частни колекции в Люксембург, Швейцария, Франция, Германия, Русия, Италия, Белгия , Аржентина и дори в Япония.

Критиците казват за  творчеството му, че е „аристократично“, за работите му- че са  белязани от „изтънчена избистреност“ и са с полъха на естетиката и искрената  преданост към изкуството.

Приказен по душа, общува леко, сякаш е перце и е многопочитаем сред дамите заради добрите си кулинарни умения.

15 години е преподавал живопис в Люксембург, но от година отново е в Кукления театър в Благоевград.

Идва винаги с удоволствие в Хасково, защото тук има много приятели,а и намира мекото говорене на юг за обаятелно.

Завършили сте сценография, работили сте по професията си, след което дълго време ви е нямало в театъра, и от една година тоново се върнахте, и то пак при куклите в Благоевград.

Да, това го има и в живота. Има го при футболистите, излизат от един отбор, отиват при друг после пак се връщат. Има и такива семейства, които се разделят и се събират пак. Подобна беше и моята история с кукления театър. Много дълго бяхме разделени. Напуснах го, защото съм емоционален и в един момент се почувствах омерзен, че съсипаха театъра. Един театър, който в Благоевград правихме 20 години, стигна едно добро ниво, но накрая просто ни изгониха.

Аз през това време съм работил пак в театъра и с Теди Москов, и със Сашо Галперин по пиеси за възрастни, но близки до кукленото усещане.

Но в картините ви няма нищо "кукленско",  с много ясни послания са,  сякаш са много бистри.

Това, което рисувам, не е пълна абстракция, не е само емоционална абстракция. Повечето неща са обмислени и колкото и странно да е, повечето са правени по скици, все едно от натура.

Характерното за работите, които са подредени в Хасково в галерия „Форум“ е, че повечето от тях са рисувани по пленери.

Знам, че обичате местността Токмакли край Стамболово, бил сте на пленери там.

Така е, обичам го това място. То е уникално и не само заради виното, но и защото в този край хората са много приятни. И това, че говорят по-меко, ми се струва, че им дава допълнително очарование. Виждаш огромен мъж и той ти говори меко, и ти се струва някак по-миловиден. А и имам чувството, че колкото повече се отдалечавам от Западна България, толкова по-свестни хора срещам.

Да ви върна към кукления театър. Как се чувствате отново сред куклите?

Ооо дълго време изпитвах страх дали ще се справя. И това не зависи от възрастта и опита, дори и рутината изчезва понякога. Аз много се страхувах от завръщането си. И не върви, и не върви...рисувам едни Пепеляшки, и не мога, и не мога...но и то Пепеляшка е най-трудната, защото е положителен герой. С тези другите - сестрите, царете и принцовете се справих бързо, но Пепеляшка... Пък и тя е остарял герой, много е правена и много праведна...

В такъв смисъл кой е днешният, съвременния герой?

Това са децата ни. Ние обаче сякаш не можем да ги разберем, непрекъснато ги гълчим, не разбираме тяхната свобода.

А кога започнахте да рисувате?

Като малък! От както се помня-все това правя, както отговарят фолк певиците!

А защо избрахте сценографията, кукления театър?

Защото много обичам децата. Не исках да работя нито в опера, нито в драматичен театър. Освен това при работата в кукления повече личи художникът. Той е по-близо до публиката, защото има и кукли, и костюми, а и театърът излезе отдавна зад паравана.

Сега отново изпитвам страхотно удоволствие, че съм в това поприще. Превъзмогнах бързо страха си при връщането си, а този страх беше по-скоро отварянето на вратата, да не скръцне, да не събуди някой...

Всъщност страхът си отива в момента, в който започнеш да работиш.

М. Манолова