Млади и стари/предимно/ изпълнители почетоха паметта на най-успелия хасковлия-Аспарух Лешников

Автентичен хасковски и стар градски фолклор оживя на сцената на читалище „Заря” в 14-я национален шлагерен фестивал „С песните на Ари” посветен на знаменития български изпълнител от миналия век Аспарух Лешников. Певчески умения мереха 14 групи, 21 индивидуални изпълнители, 4 дуета и два квартета от цялата страна.Участниците бяха сравнително възрастни хора, съхранили стария дух на българския град и неговата култура в музиката. Млади последователи почти липсваха, както и интерес към българската стара градска песен.

Самият фестивал обаче предложи много достойнства. На първо място в изпълненията отсъстваше любимият пайнерски музикален инструмент, плейбекът, а задължителното условие бе песните да се пеят на български език и да са ….български. Ако трябваше да отговарят на такива изисквания, на модните поп-фолк диви щеше да се пръсне силикона.
Участниците в конкурса се оценяваха от жури с председател Тони Шекерджиева и членове Петър Грънчаров и Мирчо Мирчев. Наградният фонд е 1500 лв за всички категории.

Фестивалът е в чест на една истинска и неподправена певческа звезда на България, пожънала световна известнот в първата половина на 20-ти век. Както се полага на истински творци и Аспарух Лешников е умрял в бедност и забравен от всички, далеч под пиедестала на изгрелите тогава соц звезди от ранга на Лили Иванова и Асен Гаргов. Последните могат да изглеждат и голяма работа, но предизвикват истинска амнезия отвъд Калотина, а Аспарух Лешников е било разпознаваемо име от двете страни на Атлантическия океан. През март 1934-та година например изнася концерт пред 85 000 ( ! ) моряка от американския тихоокеански и атлантически флотове, на палубата на боен кораб и пред най-великия американски президент Франклин Делано Рузвелт. Понеже кариерата на Лешников започва в Германия/ заради което през 68-ма година е награден във ФРГ за принос към немската култура/, в България е заклеймен като любимец на Хитлер и Гьобелс. А Ари прекратява кариерата си в Европа през 1934-та година именно за да спаси трима от световно известиня си секстет, които са били евреи.

Това не го е спасило от забвение, от което сега го измъква само фестивала „С песните на Ари”, чийто домакин е родния му Хасково.

Г. Христов

41 формации от цялата страна изпълниха автентичен градски фолклор

Сред певците се открояваше мъничката Гергана Вълкова

Журито бе затруднено

Състав "Водолей" от Симеоновград

Народ който не помни миналото си, няма бъдеще