Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Заветът на Христо Ботев бе верую за онази България, която изплува от дълбините на 500-годишно робство и пое към свободата. С този идеал поколения българи се биха и умираха във войните за национално обединение, които последваха Освободителната война, зачената именно от такива като Ботев. В името на този идеал малка България мобилизираше до ¼ от целокупното си население, заедно с жените, децата и старците, и оцеля в месомелачката на две световни и 3 балкански войни. Защото вярваха в свободата и бъдещето на България.

Спорно е доколко вярваме в бъдещето си сега и още повече, доколко се чувстваме свободни, но немалко хасковлии уважиха тържествената церемония в центъра в чест на падналите за свободата на България. Въпреки дъжда и калта от разкопания център, крак и чело склониха малки и големи българи, от тези, които все още помнят на кого дължат настоящето си.

Да ги поздравят дойдоха областния управител Кадир Исов и неколцина политици от управляващите.

Незагубилата бойно знаме Българска армия образува почетен шпалир под тържествения марш на духовата музика. Събитието завърши с традиционната заря, която избухва винаги в навечерието на 2-ри юни, денят, определен за почит на националните ни герои. И най-вече на човека, който им даде своя идеал. Христо Ботев.

Г.Христов

Въпреки дъжда, малки и големи Българи дойдоха да почетат националните ни герои

Слово произнесе областния Кадир Исов

Събитието завърши с тържествена заря