През 1966г. възлагат на дебютанта режисьор Майк Никълс да екранизира световно известната пиеса на Едуард Олби „Кой се страхува от Вирджиния Улф”. Във филма на дебютанта приемат да участвуват актьори, които са в апогея на славата си. Елизабет Тейлър взема Оскар за главна женска роля. Ричард Бъртън, не по-малко добър от съпругата си, остава с номинацията за главна мъжка роля. Самият режисьор не получава награда, но още на следващата година ще вземе своя Оскар за режисурата на „Абсолвентът”, където главната роля е възложена на друг дебютант - някой си Дъстин Хофман. Един от основните въпроси, който се задава около пиесата на Олби, е защо точно Вирджиния Улф? Драматургът не дава отговор. Вирджиния Улф е английска романистка, живяла и писала в края на 19 и началото на 20 век. Известна е с участието си в интелектуалния кръг Блумсбъри, чиито последователи са се подигравали с лицемерното благоприличие на тогавашната викторианска епоха. Така че може би идеята на „страхът от Вирджиния Улф” е страхът да се противопоставиш на измислените ценности, на фалша и перфидността на едно общество и в крайна сметка страхът от това да бъдеш самия себе си.

Дебютантите имат своите шансове за успех в Америка, защото тя е земя на изначалието. Там няма древна история, нито минало с дълбоки корени, в което да се изгражда с векове изкуството, литературата и архитектурата. Ако посетите Лас Вегас, ще се натъкнете на един обмислен и преднамерен кич и ще видите хотели с огромни казина, които имат най-причудливи форми. Съществува хотел, построен като огромна Хеопсова пирамида. Друг отвътре изглежда като Ню Йоркски квартал, пред трети се издига макет на Айфеловата кула. Всичко това е безспорен кич, но е приемлив, тъкмо защото Лас Вегас е изграден на празно място в пустинята и не е било необходимо да се променя, руши и компрометира архитектура, съществувала досега, за да се създаде този пародиен оазис на хазарта и греха. Толкова за Америка.

В Хасково не се строи на празно място. Градът има своя бароков облик, който все повече отстъпва на просташката еклектика от стилове или по-скоро на липсата на всякакъв стил. Гордостта на някои хасковлии е статуята на Богородица. Художествената стойност на тази скулптура е повече от спорна, освен ако не броим за изкуство живописта, която безименни художници създаваха навремето върху таблите на старомодните железни кревати. Малки платноходки в тихи морски води. Вероятно идеята е била да те приспят по-бързо. Часовниковата кула е друг кич, създаден без допитване до мнението на известни хасковски художници, архитекти и интелектуалци. Никакво обсъждане по въпроса. Някой решил и толкоз. Впрочем времемерите в центъра на града придобиват внушителен брой, достоен за творчеството на Салвадор Дали, известен със слабостта си към натюрморти с часовници. Понякога се чудя как часовникарите в Хасково успяват да продават стоката си при това свръхпроизводство на обществени часовници в града.

Онзи ден на чаша кафе Запрян Запрянов ми сподели един свой проект, инспириран от небивалия разцвет на кича в нашия град. Решил да подари на общината в Хасково паметник, изграден изцяло с негови средства. Паметник на бай Ганьо. Консултирал се със скулптор. После оформил офертата в препоръчано писмо и го изпратил в общината с молба да се обсъди проектът и да се избере място за монумента. Отговор не последвал.

Защо? Може би някой се прави на Едуард Олби и ни оставя сами да се питаме с какво точно бай Ганьо е неудобен на града. Подобен паметник не би бил подигравка, нито прецедент. В Киев има скулптура на Паниковски - герой от романите на Илф и Петров. В Токио съществува статуя на шегаджията, зад ъгъла стряска минувачите. А в Томск, на площада, е поставена пластика на вълк от известен анимационен филм. Ако натиснеш копчето на корема на звяра, се чува дрезгавият баритон на Армен Джагарханян да произнася култови реплики от филма. В Хасково присъствието на един бай Ганьо не би натежало на градския облик при наличието на статуя на баба Яга - все пак Алековият герой е национален субект, за разлика от космополитната неопределеност на вещицата с моторизирана метла. Авторът на проекта за монумента предлага кастинг за прототипи на художествения образ на бай Ганьо. Дори една идея за прототип се налага над всички останали със своята физическа и духовна правдивост. Но ако все пак страхът на някого е тъкмо в това, че може да бъде разпознат в образа на бай Ганьо, то има решение и на този проблем. Вместо име отдолу на пиедестала може да се изпише, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Както правят по филмите. Хората ще разберат каквото трябва. Все пак не се касае за Вирджиния Улф, за да стават недоразумения.