Винаги, когато се спускам надолу по пътя към дефилето на Арда и поглеждам към зъберите на планината, стърчащи като отломки от старчески зъби, ми минава през ум, че това е място, забравено от бога. Когато обаче ме ослепи с лазура си синевата на небето, когато ме лъхне на свежест откъм серпентините на реката и когато видя над себе си разперилите криле лешояди да ме благославят като живи разпятия, разбирам, че мястото не е забравено, а е специално избрано от Бога, за да общуваме с него.
Иначе Никола Йотов живее високо на стръмното, по един от склоновете на Маджарово и е цяло проклятие да стигнеш до него по разровения път. Но изгледът от верандата му си струва всички неудобства на пътуването. Пенсионираният шеф на пожарната в Маджарово, макар да е родом от врачанския край, си остава тук, на това диво място, обсебило завинаги душата му. Бай Кольо Камъкът, както го наричат и по-младите и по-старите от него, е посветил остатъка от живота си да обикаля по цял ден каверните в планината и да събира камъни. Аметисти, ясписи, ахати... Почиства ги, обработва ги, шлифова ги. Опитвал съм се да му търся клиенти да купуват камъни от него, но бижутерите си вземат наготово турски или китайски боклуци за дребни центове. Бай Колю не се натъжава особено от това, той събира камъните си не толкова за търговия, колкото за удоволствие и по тази причина обича да ги подарява на гостите си. Понякога те му дават някоя дребна банкнота и той ги настанява на масата на верандата с изглед към обиталищата на лешоядите, слага ракия, салата от зеленчуци, набрани от градината на двора и бучка домашно сирене. Бай Колю се е специализирал в областта на камъните. Той ги раздава на хората съобразно зодиакалния им знак и твърди, че камъкът може да направи човека богат, но също така може и да го прокълне. Аз не разбирам от камъни, предполага се, че специалността ми са хората. Затова един път попитах Николай Йотов дали си говори с камъните, а той ме погледна изненадано, въздъхна и мълчаливо ми стисна ръката. Веднъж, когато отидох да го видя, бе натъжен и съсипан. Малко преди мен бе го посетил един бивш министър. Понеже бил дал на приятеля ми машинка за рязане на камъните, сега дошъл да уреди сметките. Събрал в едни чувал най-добрите експонати на саможивеца и ги откарал към София с луксозния си джип. Опитах се да успокоя бай Кольо като му казах, че тези камъни, които са му отнети, няма да направят бившия министър по-богат, а по-скоро ще го прокълнат.
Камъните осмислят живота на бай Кольо. За него те са красота, идея, философия и път. Предполагам, че е голямо удоволствие в неугледния камък, който всички подритват, да видиш нещо уникално. После, когато го нарежеш на слайдове, почистиш и поставиш срещу светлината, непосветените да ахнат, сякаш изневиделица им се е разкрил цял един нов свят. Да намериш в камъка това, което другите откриват в парите, властта или славата, е благословия от Бога. Един уж бездушен камък може да те накара да се почувстваш специално. Още помня смутения възторг, който изпитах, когато в една от залите на космодрума в щата Флорида докоснах с ръка огромен камък, донесен от Нийл Армстронг от луната. Този допир ме накара да стана частица от големите идеи и блянове на човечеството и да се почувствам почти като самия Армстронг, когато произнася знаменитата си фраза: „Сега ще направя стъпка, която ще бъде съвсем малка крачка за мен и огромен скок за човечеството.”
Всъщност аз и у себе си пазя един лунен камък. Не е донесен от Нийл Армстронг, нито е бил някога на луната. Така се нарича водният опал, който можеш да откриеш и в пещерите край Маджарово и който ми даде бай Кольо. Нося го на ключодържателя си в сребърен обков и когато пътувам с колата, камъчето се удря в арматурното табло, издава глух звук и ми напомня за един човек, живеещ в Маджарово в къща с разкошна веранда, над която кръжат като космически кораби лешоядите, нехаещи за дребнавата ни суета. Стонът на камъка и реещите се в небето горди птици ме карат да си мисля, че е далеч по-достойно, смислено и престижно, след като приключиш кариерата си на пожарникар, да си говориш с камъните, вместо например да правиш политически партии и да се напъваш да си начело на държавата.
Трябва обаче да знаеш малката уловка, че камъните, които ни правят богати или ни проклинат, са едни и същи.
Различни сме ние, хората.