Учени от Медицинската школа на Мичиганския университет в САЩ изясниха, че човешкият мозък е способен самостоятелно да изработва наркотици. Този механизъм се използва за защита от негативни емоции.

За да смекчи стреса, мозъкът на човека изработва опиоиди, които се явяват наркотични вещества.

Учените вече са провеждали изследване на механизма на изработка на опиоиди при животните. Експериментите, провеждани по-рано, показали, че при социално отхвърляне мозъкът на животните е способен да изработва наркотични вещества. Експертите обаче смятали, че човешкият мозък не е способен да произвежда опиоиди. Новият експеримент, проведен с участието на 18 доброволци, показал, това не отговаря на истината.

На участниците в изследването било предложено да разгледат снимките на представители на противоположния пол. Снимките се съпровождали с характеристика, която описвала изобразената личност. Всички характеристики били измислени от учените специално за експеримента.

Всеки доброволец трябвало да избере личността, която го интересувала в качеството на романтичен партньор. След това учените съобщавали на участниците неутешителната новина, че кандидатът на снимката е отхвърлил този, който го е избрал.

В хода на експеримента учените фиксирали състоянието на доброволците с позитронно-емисионна томография. Скенерът показал, че лошите новини водели след себе си възникване на негативни емоции и активно отделяне на опиоиди в зоната, която отговаря за болкови сигнали.

По такъв начин учените изяснили, че опиоидните рецептори, които притежават анестезиологичен ефект и помагат да се изпита радост, са свързани и с емоционалните сътресения.

Тази връзка присъства дори ако емоционалното сътресение има положителен характер. В случая с приятните новини опиоидите усилват усещането за удоволствие, но при необходимост от сблъскване с отрицателни преживявания те защитават организма на човека от стрес.

Даденото изследване се явява първото доказателство за активната работа на опиоидната система при социално отхвърляне на човека.

По-рано учените са доказали, че високата социална активност зависи от размерите на тази част от мозъка, която отговаря за обработката на паметта и емоционалната реакция.