Корените ми по бащина линия са от Вършец. Малко курортно градче с минерални бани, направени в античен римски стил в началото на миналия век. През онзи период кмет на града е бил Серафим Георгиев. По-късно е щял да стане депутат, а още по-късно да бъде осъден на смърт, от Народния съд, разстрелян и погребан в обща яма с кръволока Александър Цанков. Във Вършец и днес има хора, които наричат Серафим Георгиев фашист. Позволявам си да се усъмня. Когато е бил кмет на Вършец не е оплячкосал града, не го е разчленил на маломерни парцелчета, дюкянчета и апетитни терени, за да го продаде по-лесно срещу тлъсти комисиони. Напротив. Първо се е заел да разшири главната улица. Такава улица няма в друг наш курорт - широка 20 метра. За да я направи обаче, Серафим Георгиев е трябвало да вземе доста големи късове земя от лицевата част на дворовете на хората с къщи по улицата. Те не били съгласни и се готвели да дадат отпор. Тогава кметът направил нещо необичайно, Пратил хора и те бутнали оградата и навлезли в двора единствено на собствения му чичо - брата на баща му, който също живеел на главната улица. Оттам насетне вършечани видели, че кметът им е непоколебим и сами отстъпили навътре в дворовете си. Като разширил главната, Серафим Георгиев внесъл от Америка дървета. Чинари. Засадил ги от двете страни на улицата и още докато били млади сложил тежести в короните им, така че да се разклонят от ниско. Сега като вървиш лятото по широката главна улица и вдигнеш очи нагоре, виждаш зелената арка от преплетените клони на вековните чинари. Свободни и несломими дървета, които отстояват себе си през времето. За стотина години никой не е посегнал да отсече някое дърво, да окастри клоните му, да обели кората му. Би било нечовешко и малоумно.

Братът на баба ми по бащина линия –уйко Марко е познавал лично Серафим Георгиев. Уйко Марко бе учител с възрожденски дух. Веднъж помолил Серафим Георгиев да финансира издаването на негова стихосбирка именована „Зелен листец”. Кметът прочел скромните стихоплетски усилия на учителя и му казал : „Ех, Марко, твоят зелен листец е само за моя....гъзец!” Вярно уйко Марко не умееше да пише, но познаваше лично много писатели. Те често са отсядали у дома му. Като малко момче съм се натъквал в дома на уйко Марко на писателя Стоян Ц.Даскалов от с. Лиляче , Врачанско. Стъписвах се и се дърпах от него, защото ме плашеше неимоверно голямата му къдрокоса глава. Днес Стоян Ц. Даскалов минава за ярък представител в литературата на соцреализма. Посветени обаче твърдят, че е бил написал доста възторжено писмо до Хитлер. Чудя се комунист ли е бил или фашист? Друг приятел на уйко Марко бе поетът Младен Исаев, родом от с. Балювица, Берковско. Също безспорен представител на комунистическата патетика: „Шумете, дебри и балкани....”. Малцина знаят обаче, че е бил арестуван заедно с Вапцаров. Вапцаров е свършил на гарнизонното стрелбище, а Младен Исаев с официална декларация се е отрекъл от собствените си комунистически възгледи. Разминало му се и бил изпратен в лагер близо до Ксанти. Иди разбери кое е комунистическо и кое е фашистко... Уйко Марко се гордееше най-вече с дружбата си с Емил Коралов и брат му, поета Лъчезар Станчев. Двамата бяха отраснали във Вършец в красива къща на същата онази главна улица с вековните чинари. Виждал съм в библиотеката на уйко Марко автограф от Емил Коралов върху томчето „Чинарите зашумяха”. Чинарите, които шумят в романа са същите, които е засадил Серафим Георгиев. Приятелството на уйко Марко с Емил Коралов бе създало на даскала главоболия с властта преди Девети септември, защото в къщата под чинарите се бяха крили Димитров и Коларов преди да избягат в Сърбия след Септемврийското въстание. Заради това приятелство уйко Марко бил обвинен, че е комунист. След Девети септември пък, защото възроптал срещу смъртната присъда на Серафим Георгиев, бил нарочен от народната власт за фашист. Всъщност уйко Марко не бе нито комунист, нито фашист и не се изкушаваше от конюнктурни политически възгледи. Просто винаги бе на гражданска позиция или по-скоро в гражданска опозиция. Не се задоволяваше с ролята на страничния наблюдател и затова си навличаше неодобрението и гнева на всички режими. Като стана дума за Септемврийското въстание през 1923г., на него пък Емил Коралов посвети романа си „Септемврийци”. Уйко Марко ми е разказвал за участта на въстаниците след бунта. Били изведени извън чертите на града. Озверелите управници не си изцапали ръцете да ползват полиция или армия. Палачите на Цанков облекли във войнишки униформи няколко цигани, напили ги с вино и ги оставили да убият с камъни и сопи по най-бруталния и жесток начин антифашистите. Виждал съм стара снимка прегъната на кръст по средата, на която мургави хора в излинели шинели стоят до безжизнени трупове, пушат и се усмихват невинно и без излишна гузност.

Сега уж времето, хората и мястото, където живея, са други. Казват, че няма нито комунизъм, нито фашизъм в настоящето. Аз самият съм някаква вечна опозиция, щом също като уйко Марко съм готов да защитавам хора като Серафим Георгиев, екзекутиран без основание като фашист и след като още чета автори като Стоян Ц. Даскалов, Младен Исаев и Емил Коралов, малко прибързано обявени за комунистически. Жертвите и палачите им вече не претендират за политическа принадлежност. Времето се е произнесло, че убиването на хора е престъпление независимо от целите, подбудите и политическите пристрастия на убийците. Хората, за които пиша, са си отишли независимо дали са разстреляни без време или са доживели дълбока старост, заради страха си. Няма безсмъртни от тях, види се. Аз не пребивавам толкова често във Вършец, колкото в Хасково. Онзи ден обаче съвсем дребен повод ме накара да си спомня онези отминали времена и хора. На централния пешеходен пасаж видях да стоят мълчаливо и безучастно да пушат мургави мои съграждани, които някой бе облякъл в униформи с надписи на ОП „Екопрогрес „ Хасково. До тях се търкаляха труповете на дузина 50 годишни чинари. Мургавите работници от общинската фирма стояха редом до убитите от тях дървета. Сякаш позираха за снимка без особена гузност, като невинни екзекутори, пратени от оглупели от власт управници. Случайни минувачи потресени заснемаха абсурдната картина на мобилните си телефони.Та какво, казвате, е това: фашизъм или комунизъм? И кой е виновният: палачите, жертвите или невъзмутимите странични наблюдатели?

Георги Зарчев е роден в Хасково. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е районен прокурор. Областен управител на Хасково (2001-2005 г.). Работи като адвокат.

От понеделник Георги Зарчев се мести вдясно на първа страница в Haskovo.net в рубриката „Всеки понеделник: Ремарките на Зарчев“.