Преди много години някъде в Полша един мъж помогнал на семейството на Янка в труден момент. Той се казват Карл Войтила. Тя запомнила и лицето, и добрината му и до смъртта му всяка година му пишела картички с благодарности.Не във всеки дом има снимка на Папа Йоан Павел II. Янка е мюсюлманка. Това е само подробност от чудото, за което има едно определение – добрина.
"Лутахме се из града, не знаехме езика и не знаехме какво да правим. Свихме в една уличка и срещнахме един свещеник. Той разбра затруднението ни, изпрати ни в болницата и само след три часа протезата беше готова. Не ни взеха никакви пари", разказа Янка.
На следващия ден кардинал Войтила ги поканил в Краковската катедрала, но те не успели да отидат. Само след година той бил избран за папа.
"Един ден майка ми започна да ме вика: "Ела бързо, нашия човек са го избрали за папа. Дават го по телевизията". Отидох да видя и не можах да повярвам - наистина беше той. От този момент всяка година му пишех във Ватикана", каза още Янка.
Първият си отговор получила обаче получила едва през 1993 г., след като вече напълно е била паднала Желязната завеса. Писмата били учтиви, от името на папата, но следвали неизменно всяко писмо на Янка.
"Сега нашият човек, както го наричаме вече е светец. Когато татко почина, мислех да го погреба с протезата. Но си спомних как ни помогна той и я подарих на друг човек, който имаше нужда. Йоан-Павел Втори винаги ще е наш човек, нищо, че сме мюсюлмани", завърши Янка.
