Навремето най-голямото изпитание беше снимката на Тато и свитата му от трибуната
Маймуната, откъдето и да я погледнеш, си е маймуна. Подскача си по дърветата, яде банани и не ходи по молове. Трябва много да я е мразил някой обаче, за да я излъже да се труди. В резултат на това от щастливото, волно животинче, почитащо свободната любов, се пръкнал мрачен, събиращ точки за пенсия и втренчен стреснато в началника си човек. Вместо хамак от лиани и тропически дъжд грешникът се мъчи със семейни вериги и топлофикация, а безкрайната джунгла е заменена от панелно апартаментче, което има единственото достойнство да е санирано по програма на ЕС. Не отричаме и положителното: В резултат на целия този еволюционен процес са се родили красавицата Клаудия Шифър, мачото Антонио Бандерас и хитът му Uo esto hombre muy sincero, "Мис България" 1989, поговорката, че от работа се става гърбат, но не и богат, и денят "Първи май".
Хвала, но има нещо парадоксално в този празник
Уж е единственият в историята на човечеството, посветен на труда, а точно на него и в социализма, и през демокрацията не се работи. Напротив, провеждат се съвсем нетрудови дейности като ядене, пиене, произнасяне на речи и ходене по островите.
Навремето казваха: Учи, за да не работиш. Днес дали ще учиш или не във всеки момент си потенциален войн от армията на безработните, която вече надминава 400 000 българи. Спасен си единствено, ако си партиец, и то в периода, в който партията ти е на власт. Падне ли, мигом излиташ от службичката мощно като орела на "Лудогорец".
Пак навремето казваха: Лъжем държавата, че работим, а тя - че ни плаща. Така я карахме години наред, дълго, задружно, безметежно. Дори мнозина ще кажат, че не е било зле. Букетът на тези лъжи бяха първомайските манифестации. Като философия те доста приличаха на карнавала в Рио де Жанейро
с тази разлика, че участниците в тях бяха не красиво разсъблечени, а плътно облечени в най-новите си дрехи.
Но далеч преди пъстрите възторжени редици на трудещите се българи да изпълнят празничните улици на родните градове и села, започваше жътвата на художниците монументалисти и пропагандисти. Те изписваха лозунгите, плакатите, изографисваха ликовете на героите и партийните шефове и най-вече пиеха. За разлика от Ван Гог и Леонардо, на тях им се плащаше на квадратен метър изрисувана площ. Колкото лозунгът е по-дълъг и широк, толкова по-добре. Затова към: "Да живее Първи май" винаги се прибавяше: Бойният празник на труда. Най-много се харчеха поздравите: За ЦК на БКП, лично за другаря Тодор Живков, за БСФС, БПС, ДКМС, СССР, КПСС, за тъкачките многомашиннички, теляците, обущарите, шахматистите, саксофонистите и т.н. На Първи май непоздравен човек, неизяден курбан и трезв плакатист в България не оставаше.
Първомайската манифестация в София беше голямото изпитание за централните български вестници. Въпреки че всяка година тя се повтаряше като под индиго, рискът от грешки никога не беше изключен, а наказанията за тях не бяха потупване по рамото. Най-тежка бе задачата на фоторепортерите, защото винаги под главата на всички издания, през цялата първа страница цъфваше снимката на най-великите за момента хора на държавата. Позираха подредени на трибуната на мавзолея на Георги Димитров. Обикновено техният брой надвишаваше петдесет: Тато, Политбюро, дейци на изкуството и културата, гости от чужбина, герои на труда и другите, които успеят да се вредят. Не се е родил още онзи магьосник на камерата, който да улови мига, в който всеки член на цялата тази достойна армия да бъде красив и усмихнат на снимката си. Докато на жълтите павета развълнуваното множество маха с букети цветя и вика: "Осанна", горе някой си бърка в носа или ухото (човещина), премигва на парцали или е обърнал гръб, изпращащ с поглед отминаващата красива ударничка от ТПК "Към комунизма и напред". Затова камерите правят много снимки, вадят ги на фотохартия и започва голямото лепене. Реже се по контурите възторженото лице на авджията Пенчо Кубадински например и се лепи върху снимката, където Живков е най-добре, а първият ни ловец си глади мустаците. И така се подбира, реже и лепи най-добрата визия на всичките първенци от трибуната. Работата е каторжна, отговорна и фина, а гафът дебне от всеки ъгъл. Така веднъж на панорамната снимка на мавзолея и приемащите манифестацията във официоза вестник "Работническо дело" като че ли членът на ЦК на БКП Начо Папазов се появява два пъти - в единия края на фотографията и в другия. Историята помни и други шедьоври на тогавашната технология: Тодор Живков например със сива мека шапка на главата и абсолютно същата - в ръката му.
Сега във времето на цифровизацията такава грешка е невъзможна, но пък и такива манифестации няма. Сал един гей парад дето ги гони по мащабите си, но пък колко далеч е той от техния ентусиазъм. А и мавзолеят вече е само история и гордост на родните бомбаджии. Няма къде да се качат водачите ни днес. Да застанат като паметници, както му е редът. Сигурно затова настоящите ни първенци се мотат немили недраги из прованса. Като Диоген търсят избиратели и само някой подпийнал от време на време ще им извика: "Да живее".
Копирано от standartnews.com
