Бренда със своите кученца. Когато се родят далматините нямат точки

Преди месец в софийския развъдник "Далмажик" им се родиха вторите за последните 10 години истински кучета далматини – с майка Бренда, дъщеря на един от най-красивите представители на породата в света – Голди. Това даде повод на Цветелина Димчева – селекционер на Българския далматин клуб да коментира разликата между истинския далматин и кучетата на точки.

Т.К.: Разхождайки се по улиците, човек остава с впечатление, че даламатинът е една от най- често срещаните породи, а Вие твърдите, че не е така?

Ц.Д.: Като че ли, голяма част от хората, които искат да отглеждат куче не се сещат за съществуването на тази прекрасна порода и насочват избора си към повсеместно срещаните “модерни” породи. В същото време, появявайки се на публично място, далматинът предизвиква огромно възхищение с достолепната си осанка и почти нереалния си външен вид и обсебващо излъчване.

Първата “далматинска вълна”, заляла страната ни, беше преди 25 години, а второто “цунами”, породено от игралната версия на филма “101 далматинци”, отмина преди 15 години. Резултатът следствие безразборното размножаване – изродени, болнави и истерични кучета. Това създаде, за огромно съжаление, негативния имидж на породата. Далматинът е куче лесно за отглеждане, но трудно за развъждане. Развъждането на далматини подлежи на строги правила, които трябва стриктно да се спазват, за да не се навреди на породата.

Т.К. : Излиза, че не всяко куче на точки е далматин?

 Ц,Д.: Появата на първите далматини в станата ни през далечаната 1978 г. е белязана с фалстарт –  кръстоска между далматин и лайка с последващо кръвно родство между потомците и епизодично включване в схемата на пойнтер и случайно появили се далматини, оформят визията на кучетата, разпространени като “далматинци” в последните 20-ина години на миналия век у нас. Това са “кучетата на точки”.

Макар и спорадично, техни потомци се раждат и сега. Може да се открият във всеки  сайт от типа “хоремаг”, задавайки в търсачките ключови изрази “купувам далматинче” или “продавам далматинче”.

Като всички кучешки бебета те са малки и сладки и на външен вид дори приличат на далматини. Ценовият диапазон от 150 до 250 лв. е примамлив... и нещата се изчерпват до тук. Неизвестен е породният и здравословният статус, както на техните родители, така и на самите кученца. Те нямат родословие, гарантиращо чистопородност и добро здраве. Често притежават анатомични и породни дефекти, унаследени от родителите. Липсват изследвания, доказващи, годността им за създаване на потомство. Поради незнайния произход, те са носители на наследствени и генетични заболявания, които се “отключват” в по-късен етап на развитие. Носят гените и на други породи. Отклонения в характера и психиката като неуравновесеност, неуправляемост и безпричинна агресия към хора,  са типични за неселекционираните кучета.

Обикновено гледат да ги разпродадат набързо, веднага щом навършат месец, за да няма допълнителни разходи. Резултатът е – разочаровани нови собственици, оставили при ветеринарните доктори суми, надхвърлящи десетократно цената за придобиване на такова кученце.

Т.К.: С каква цел е създаден Българския далматин клуб?

Ц.Д.: За да спасят и запазят порода далматин в чист вид в България, група ентусиазирани собственици на внесени от различни държави далматини регистрират съдебно през 1997 г. дружество с нестопанска цел “Клуб `Далматин-елит`” (преименуван по-късно на “Български далматин клуб”). Първоначално се свързват с подобни клубове от  балканските държави и започват интензивен обмен на информация. След 2000 г. членовете на клуба установяват контакт с далматин клубове в цяла Европа и с реномирани развъдници. На свои разноски посещават различни изложения за кучета - специализирани изложби за далматини, европейски и световни първенства. Планират и закупуват кученца от най-престижните европейски развъдници. Тези кученца са подбирани специално – условието е пръв избор, т.е. най-качественото! Не са жалени средства в името на породата. Внесените далматинчета са  преки потомци на европейски и на световни шампиони. Така се създава новото племенно ядро на порода далматин в България с изключително качествени представители на породата.

Чрез Български далматин клуб, член на Българска федерация по кинология са регистрирани в Международната федерация по кинология (Белгия) няколко български развъдника за далматински кучета.  Освен внос на ценни екземпляри, собственици на развъдници пътуват до различни европейски държави (Унгария, Германия, Норвегия), за да заплодят женските си далматини с изтъкнати представители на породата.

Издадената през 2001 г.  книга “Далматин – всичко за породата” от български автор, е ценен помощник на любителите на тези изключителни кучета.  Клубните членове приемат и прилагат стандартите на Европейската асоциация на далматин клубовете (ECDC) за отглеждане и развъждане на породата. Внесен е апарат за тестване на слуха, въвежда се задължително изследване за наличие на слух и липса на тазобедрена дисплазия при родителските двойки. Провеждат се изложби за далматини, на които се канят експерти-специалисти на породата, признати в цял свят, за да оценят всяко клубно куче като потенциален родител. Множество далматини, родени в българските развъдници вече се изявават успешно по международните изложбени рингове. Следи се в динамика развитието на различните кръвни линии на породата по света, защото, както споменах в началото, развъждането на далматин е много сложен процес и лежи на научна основа.  Като резултат от сериозната дългогодишна работа на Български далматин клуб и общите усилия на българските развъдници – далматинът Divalinor Count of Gold (нашият първомаец Голди – б.ред.), селекциониран и роден в България , стана световен шампион през 2013 година.

Т.К.: Тогава е полезно да разберем как да различим “куче на точки” от истински далматин?

Ц,Д.: Кучетата на точки:

1. Не са гарантирани от Български далматин клуб;
2. Двамата родители нямат родословие, издадено от европейска киноложка структура или Български далматин клуб и не са регистрирани в племенната книга на Българска федерация по кинология;
3. Родителите нямат резултати от изследвания за наличие на слух и липса на тазобедрена дисплазия със заключение от сертифициран ветеринарен лекар;
4. Родителите не са представяни на изложби и нямат експертни оценки от киноложки съдии – обективна преценка за качеството им;
5. Връзката между родителската двойка не е оформена в документ, доказващ събитието и подписан от отговорните лица – главният клубен селекционер и председателят на клуба;
6. Кученцата не са произведени от легитимен развъдник, регистриран чрез клуба и Българска федерация по кинология в Международната федерация по кинология. Собственика на майката не притежава документ за регистрация на развъдник.
7. Раждането на кученцата не е оформено в документ, доказващ събитието и подписан от главния клубен селекционер;
8. Липсва документ (доклад) за окачествяването на кучилото, подписан от главния клубен селекционер и от производителя на кучилото. В този документ са описани кученцата, които ще получат родословие и тези, които няма да получат родословие, както и причините за това;
9. Кученцата нямат киноложки имена и клубен номер, нямат персонални родословия, регистрирани до 60-тия ден в Племенната книга на БРФК, нямат микрочип, информацията за което е описана в долкада на главния селекционер, а екземпляри от него се предоставят на собсвеника на развъдника и на собственика на бащата на кученцата;
10. Напускат кучилото преди навършване на 60-дневна възраст, което ги лишава от необходимите социални контакти с майката и другите кученца, а това уврежда психиката им и влияе негативно на поведенето им в бъдеще.

В случай, че не бъде спазено дори едно от десетте условия, изброени по-горе, трябва да бъдете сигурни, че ви предлагат “куче на точки”, а не далматин.  В подобен случай, по-хуманен жест е осиновяването на куче от приют, вместо подкрепата на самозвани търговци, предлагащи “кученца на точки”. Киноложката ценност на едните и на другите е еквивалентна, но при първия вариант ще ви излезе почти безплатно.

Документите са доказателство за истинността на това, което се предлага, така че всеки собственик на легитимен развъдник е длъжен да предостави цитираните по-горе документи, подписани от оправомощени лица и гарантирани от съответните киноложки организации.

Т.К.: Откъде можем да се информираме, ако проявим интерес?

Ц.Д.:Български далматин клуб притежава сайт , блог, портал в Интернет и профил във фейсбук, така че при интерес, винаги можете да получите съвет и компетентна информация от специалисти относно въпроси, свързани с кучетата от порода далматин, не само в България, но и извън границите на страната ни.

В момента клубът представя единствените внуци на Световния шампион за 2013 година, роден в България. 8-те кученцата са произведени в софийския развъдник “Dalmagic”  по всички правила и изисквания на Правилника за развъждане и селекция. След подлагане на апаратен тест за проверка на слуха, ще очакват отговорни и грижовни почитатели на породата, желаещи да споделят част от живота си с тези уникални създания и да изпитат радостта от общуването с далматин.

Теодора Кирякова