Опрени до стената от немотията зеленчукопроизводители фалират масово в Любимец. Пустеещи оранжерии в иначе прочутото с дини и пъпеши, както и с всякакви зеленчуци, южно градче, вече стават обичайна гледка. Заради поголовния внос през последните години, включително и от екзотични страни, които имат по 20-30 % обработваеми земи, родните стопани масово се отказват от традиционния си поминък.
Стига се дотам, че на част от плодородните иначе любимешки масиви, засети доскоро с прочутите с вкуса си български домати и краставици, тази година ще се отгледат картофи и чушки.
Зеленчукопроизводителите се преориентирали в производството след като миналата есен заради подбива на цените от вноса, се наложило да дават 20-килограмови кашони с домати на цена от 3 лева.” Както и да го смяташ, сметката не излиза, разходите са много, а трудът не струва и 1 стотинка. Същото е с дините и пъпешите!”, коментира Елена Тенева, която има бостани. Макар че все още производството с етикет БГ-Любимец не е на пазара, защото е рано, Тенева признава, че последните мерки от миналото лято със затегнатия контрол на границата са се усетили от родните производители. Затова още отсега апелира към властимащите: ”Да продължават! Без да се оправдава земеделският министър Греков, че има Европейски споразумения и директиви, да намери начин да защити родното производство! Само това е начинът да се спаси поминъкът на цели региони. Иначе българският производител с всяка изминала година губи кураж, няма стимул и се чувства обречен!”
По думите й гръцките плодове и зеленчуци направо убиват нашите с цените си, тъй като производителите в южната ни съседка получават евросубсидии за работата си.
Според Елена, за да се сведе до минимум сивата икономика в сектора, са необходими драстични промени в субсидирането и у нас. Тенева дава пример със себе си. За миналата година е получила подпомагане само с 34 лв. на декар. Отглежда 70 декара. Самата тя се включва в производството на всеки етап. Дори и по Великденските празници не почива, а е в оранжериите, в които се подготвя късния разсад. На фона на 34-те лева подпомагане, разходите й за декар са 400 лв. Сумата включва: семена, тор, наем на техника, за сезонни работници - при сеитбата и при брането, дава пари и за наема на част от земите, които обработва.
Един от проблемите, които Елена посочва, е във взаимоотношенията собственици на земя и арендатори-производители. 30-40 % от собствениците не дават документи за рентата. Така земевладелците в крайна сметка прибират субсидиите, без дори да са си мръднали пръста, тъй като те са регистрираните със земята, а на нея реално има производство. Затова според Елена един от начините тази неправда да се избегне е субсидирането става на тон произведена и продадена стока по фактура. Така ще се избегне врътката със земите, а производителите ще си плащат реалните данъците върху реализираните по фактура количества. В сегашното положение голяма част от стоката се продава на ръка, без документи или с вписани занижени стойности. ”Крайно време е да се промени манталитетът ни. Както искаме да получаваме, така да знаем, че трябва да даваме!”, смята производителката.
Елена признава, че не очаква кой знае какво подпомагане от държавния бюджет, защото е наясно, че той не е бездънна яма, няма представа и как точно могат да се реализират предложенията й.
”Не съм икономист, аз съм производител, знам откъде идва храната ни! Топката е в екипа на министър Греков, те да измислят начин как ние да сме по-уверени в работата си, а пък от мен ще са дините!”
М. Манолова
