Прословутия "Раптор" разцепи небето над Горски извор

Американската гордост в авиацията от старо и ново време разпори небето над Хасковско, този следобед. В полет се впуснаха първо нарицателния самолет на американската авиация от 30-те години „Пайпър” Ж-3 и неговия наследник L-4. Моделите се оказали толкова сполучливи, че дълги години били използвани като учебни за американските пилоти от гражданската и бойната авиация, от времето когато тя се е задвижвала от витло. Друга, но свръх-модерна класика се яви под формата на Ф-22 „Раптор” /Хищник/, който към момента се счита за единственият изтребител от 5-то поколение със скорост близо 2.5 пъти над тази на звука. Според мнозина експерти оръжието и неговия единствен притежател/САЩ/ си гарантират въздушно превъзходство във всякакви военни конфликти. Друг е въпроса, че „рапторите” все пак са замислени и проектирани през 80-те години, а оттогава досега не се знае какво са направили другите участници в надпреварата във въоръжаването, които при това нямат американската мания да се хвалят по изложения. 6 аероплана от различни модели, но все с прототип американски самолети, се вдигнаха от летището за селскотопанска авиация край село Горски Извор. Единстевният руски представител-ЯК не дошъл поради логистични затруднения на притежателя му. Самолетът бил здрав, но не и колата на собственика.

Идеята за демонстрацията е на членовете от бившия клуб за радиоуправляеми модели в Хасково. Клубът вече не съществува от 20-тина години, но крастата на бившите му членове ги държи и сега. Затова в свободното си време отиват на къра и часове наред се занимават с бърникане на бурмички, гайки и електрически кабели. Аеропланите бяха сглобявани на място, повредите по тях-отстранявани в полева обстановка. Условно моделите се деляха на 2 вида-е електрически двигатели и такива с вътрешно горене. Пайъпърът на Димитър Филев бе с вътрешно горене и се задвижва от бензин плюс моторно масло. Построен е в мащаб 1:4 спрямо оригинала. Сърцето на самолета е двутактово, като на небезизвестното балканче. Моторът е с работен обем 26 кубика, мощнот 3 конски сили и развива до 50 км/ч. Скоростта днес не бе постигната заради мощния насрещен и страничен вятър. Жълтия моноплан все пак се издигна на стотина метра и полетя десетина минути. За толкова стига резервоарът от 300 грама.

Опит за летене направи и L-4 на Цветко Делчев, но нещо сбъркано в оборотите доведе до неколкократно загасване на движгателя по време на полет. За щастие на притежателя, тези модели са направени да планират успешно и приземяването не донесе големи щети. Материалите и конструкцията на самолета бяха според принципа „Господ направи човека, останалото се прави в Китай”. Дори и с разценките на Големия жълт брат, едно самолетче с тегло 4-5 кг излиза над 1000 лв, заедно с радиоуправляемия механизъм. Консумативите не влизат в сметката. Доста по евтин излизаше „Раптора” и то не само даради използването на ток вместо бензин. Материалът на корпуса му бе нещо като стиропор. Предпочитат се такива материали, защото електрическите самолети развиват много по-голяма скорост и когато при инцидент се забият в земята, биха се пръснали на несглобяеми парчета, ако са от дърво или метал.

Г.Христов

Последва го стара американска класика

Ретро моделът на "Пайпър" е дотъкмяван от стопанина му Димитър Филев

След известни затруднения със запалването на бензиновия двигател....

...Пайпър-ът литна

Цветко Делчев обаче имаше проблеми

Самолетът му бе върнат на стенда

Пистата край Горски извор е удобна за този вид полети

Част от членовете на бившия клуб за радиоуправляеми модели залагаха на електрическите двигатели

Включително и на нещо като хвърчило с мотор